588. НЕВЕСТА ОПЛАКВА СЕ НА ГОРАТА

Том 1: Песни

- Жали, горо, жали не нажалила се!
Плачи, горо, плачи двама да плачеме!
Та що ти са, горо, коренье подкопани?
Та що ти са, горо, стебла изкъртени?
Та що ти са, горо, лиске пожалтени?
Дали та йе, горо, слана осланила?
Или та йе, горо, пожар опожарил?
А гора й вели, вели и говори:
- Нито ме йе слана осланила,
нито ме йе пожар опожарил;
а снощи минаа три синджири робе,
първни синджир, се млади юнаци;
втори синджир, се млади девойки,
треки синджир, се млади невести!
Сос подзе ми коренье изкопаа,
сос глави ми стебла изкършиа,
сос души ми лиске исушиа!
- И мене йе, горо, майка оженила;
оженила, горо, на зло намерила,
на зло свекор, горо, на по-зла свекърва;
а на любе, горо, върли кеседжия;
веке ми се, горо, досадило,
досадило, горо, додеяло,
да си перем, горо, кървави кошули
и да трием, горо, кървави ножеве!
Везден оди, горо, друмища, патища,
та убива, горо се млади юнаци!
Снощи дойде, горо, дойде и донесе,
дойде и донесе, горо, ръка от юнака;
на пръстите му, горо, пръстен бурмалиа;
на пръстено, горо, писмо подписано,
писмо подписано, горо, име: - Михаиле!
таа йе ръка, горо, на моего брата,
на моего брата, горо, брата Михаила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.