587. МАЙКА И СИН - МАЙЧИНА КЛЕТВА

Том 1: Песни

Майка сина молила,
молила сина Стояна,
молила да го ожени.
Стоян на майка говори:
- Немой ме, мамо, женити;
ергенин да си поодим
по това полье широко,
по тие гори високи!
Майка Стояну говори:
- Сину Стояне, Стояне!
Сега те майка молила,
до неделя те разбрала
на софийските вешала,
църни си свраки, сватици,
църни гарване, кумове,
а пцетата, готваре;
бели галабе, девери!
Това си майка издума,
и до неделя разбрала
разбрала сина Стояна
на софийските вешала,
църни му свраки, сватици,
църни гарване, кумове,
бели галабе, девере,
църни му пцета, готваре;
чафки му тело дробеа,
орли му тело носеа
по тйа гори зелени;
църни го псета влачеа,
по това полье широко!
Секоя майка плакала,
Стояновата се смеяла,
и си йс сама думала:
- Клета майка и проклета,
коя си сина проклела!
Се си йе сину стигнало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.