586. ЛАДУНКА И СТОЯН - МАЙЧИНА КЛЕТВА

Том 1: Песни

- Ладунко, моме Ладунко!
Ладунки макя, мащеха,
свекърва клела Ладунка:
- Ладунко, моме Ладунко!
Ладунко, змиа да станеш;
Стояне, здрав да ми станеш;
кога било до вечера,
Ладунка си му говори:
- Любне Стояне, Стояне!
От ка се с тебе вземаме,
легало не сме мьеньиле;
ай, легало да мьеньиме.
И Стоян си я послуша,
па са легало мьеньйле.
Кога било от зарана,
Ладунка здрава станала,
Стоян си станал сур елен,
та си йе ошел по гори.
Макя му ошла на дърва,
хванала дърва да бере;
подунал ми йе юг ветер,
не даде дърва да бере.
Она си викна, що може:
- Проклета да йе мащеха,
що си чедо проклинала!
Да чул йе Стоян из гора,
дочу я Стоян, па ойде,
та си ойде код майчица;
с копитом дърва набрало,
с рогове я заметнало,
па си йе ошла макя му
на тие равни дворове.
А Стоян си йе останал,
да си йе младо еленче
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.