584. ОБЕДНА МАРИЯ И КУМ

Том 1: Песни

Задремала обедна Мария,
задремала мегю два девера.
Ной се чини, никой я не види;
Согледа а пре-млада кумица,
па Марии по-тио говори:
- Даль я на зло, или йе на добро?
Армасаа обедна Мария,
пойдоа си китени сватове,
та ойдоа до белото море.
Ка дойдоа китени сватове,
ка дойдоа до белото море,
бело море престан престанало,
окол море, модра перуника.
Сит е са си по китка набрали,
младоженя и две и три набрал.
Кога са се отаде върнали,
бело море от брег до брег бие.
Проговори кума, господина:
- Не газете, китени сватови,
не газете, млади не гинете;
кой се жени, пека напред гази!
Загазил йе млада младоженя;
па загази у една утока,
хвана коня дури до коленя;
па загази у друга утока,
хвана коня до синото седло,
младоженя до свилени пояс;
па загази у трекя утока,
от коня се, бре, нищо не види,
а нему се види туку окно перо!
Провикна се гиздава девойкя:
- Върни ми се, млада младоженя,
върни ми се, не удави ми се!
А на кума по-тио говори:
- Я прощавай, куме господине;
ке соблачам модро ситно свило,
че облачим модро и морово,
та че газим у синьото море,
та че тражим на море бродове.
Да преведем китени сватове,
да преведем, млади да не гина!
Проговори кума господина:
- Просто да йе, млада кърщенице!
Соблекла си ситно и свилено,
та облекла модро и морово,
та загази у белото море,
га си найде на море бродове
Си сватове на гайтан превела,
кум, старойкя, на зелена вейкя,
два девера, на бели раменя;
младоженя, на свилни скутове.
Ка а виде кума господина,
дека си йе мома пливоморка,
ка а виде, люто а прокълна.
- Е Марие, млада кърщенице!
До неделя, млада у невести;
я до друга, млада у довици;
я до трекя, куму любовница!
Ка йе рекъл кума господина,
ка рекъл, така и йе било: -
до неделя, млада у невести;
я до друга, млада у довици;
я до трейкя, куму любовница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.