|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
581. ГРУЙО УБОДВА ЛЮБНЕТО СИ БОЯНА
Том 1: Песни
Запроси Груйо Бояна;
Бояна плаче та нече:
- Нечем го, мале, па нечем,
Груйо йе върла бекриа,
изпил йе, мале, волове;
изпил йе брези биволи;
са нощ седи на меана,
са нощ седи, са нощ пие!
Макя Бояни говори:
- Земи го, щерко Бояно;
сега се Груйо одрече
от вино и от ракиа!
И Бояна я послуша,
та вземала Груйоте.
Правия сватба неделя
Туку се сватба разтури,
Груйо ойде на меана,
чекала го йе Бояна.
До двои петли, до трои;
кола дърва изгорила,
ока йе памук изпрела,
товар борина изгори.
Свила йе ръкав ушила,
нема Груйоте да дойде.
Върла я дремка одрема;
она легнала, заспала,
през стол глава, преуньила,
като змиа през грамада.
Ете, Груица де иде,
два му тупана тупая
и две му свирки свиреа,
две му ченгии играя.
Чука и вика на порти:
- Излезни, бела Бояно,
излезни, порти отвори.
Не дочула го Бояна,
нел го дочула макя му;
излезна, порти отвори.
А Груйо си у говори:
- Мале ле, мила майчице!
Камо я, та не излезна?
Макя Груйоти говори:
- Сину Груйце, Груйце!
Каква йе твоя Бояна!
Убава, а неработна;
са нощ Бояна играла
с твоите млади ратае,
вече я дремка одрема
сега, легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змиа през грамада -
Груйо ю нищо не рече,
нел взема влашко ноженце,
убоде бела Бояна
у нойното бело гърло.
Макя Груици говори:
- Сину Груице, Груице!
Не зна ли, сину, маскара?
Са нощ Бояна седела,
кола дърва изгорила
ока йе памук изпрела,
товар борина изгори,
свилен йе ръкав ушила;
сега я дремка одрема,
сега легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змиа през грамада!
Груйо ю нищо не рече,
нело бъркна свилни джепи,
извади влашко ноженце,
та си убоде макя си
у нойното бело гърло.
Та па на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Те тебе, мале, маскара!
Ярлово, Самоковско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|