580. ДВА БРАТА И ДВЕ КУЧКИ ЕТЪРВИ

Том 1: Песни

Два са брата верно живували,
сос една се вода омивали,
сос един се пещемал брисали,
на една се сабля огледуя.
По-младийо на по-старий вели:
- Живуй, брайно, да си живуеме,
да живуиме, дур ергенуеме;
па кога се, брайно, ожениме,
довечеме две млади етърви,
и двете че се кучки догодити,
веднаг че ни, брайно, разделити!
Ела, веро, ела пуста клетво!
Де ли стоя клетва, де ли слуша?
Живували до два мила брата,
живували, дор ергенували.
Па кога се бракя оженили,
довели са две млади етърви,
и двете са кучки догодили;
веднага са бракя разделили,
стреде двори прекоп прекопали,
у прекопо Дунав навърнали,
у Дунава върби насадили,
низ иърбите дуньи промешали.
Па си седа две млади етърви.
Па си седа на равните двори,
па си седа, та се люто кълня;
по-младата на по-стара вели:
- Големице, по-стара етърво!
Да си родиш девет мила сина;
та да дойде таа църна чума;
да удари девет мила сина
от деветте един да остане;
па и него войник да изпратиш.
Кога дойде, мори от оздоле,
да донесе седемдесе рани,
седемдесе рани та и седем.
Та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно
да везуеш седемдесе рани,
седемдесе рани та и седем!
По-старата по-млада кълньеше:
- Таком бога, по-млада етърво!
Ти да имаш девет мили щерки;
па да дойде ситна сипаница,
сите девет, мори, да удари;
от девете една да остане,
н на нея седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем,
та да дойдеш на моята врата;
да ти дадем от моето платно,
що сме прели кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме.
Що белихме, кога се делихме!
Ела, веро, ела, пуста клетво!
Родила йе по-стара етърва,
родила йе девет мила сина;
та йе дошла таа църна чума,
ударила девет мила сина;
от деветте един оставила;
и он си йе млад войник отишел.
Кога се йе от война повърнал,
и донел йе седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем.
Та си ойде по-стара етърва,
та си ойде, на младата вели:
- Таком бога, по-млада етърво!
Да ми дадеш от твоето платно,
да повежем на юнака рани!
Па йе дала от пойното платно,
везувала на юнака рани.
Ела, вера, ела, пуста клетва!
Родила йе по-млада етърва,
родила йе девет мили щерки;
па йе дошла ситна сипаница,
от деветте една оставила,
и на неа седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем.
Па се чуди по-млада етърва;
па си ойде на пойната врата,
та па си у по-тио говори:
- Големице, по-стара етърво!
Да ми дадеш от твоето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме;
да повежем седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем.
Послуша я по-стара етърва,
та ю даде от нойното платно,
що са прели, кога са се клели,
що са ткали, кога се карали,
що белили, кога се делили.
Повързала на девойкя рани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.