577. ДИМЯНИНКА И МАЙКА Й - МАЙЧИНА КЛЕТВА

Том 1: Песни

Родила макя девет мили щерки,
десета, дульбер Димянинка.
Жална била за мъжко детенце,
она зела пусто сираченце.
Чувала го три месеци време.
Люляла го дульбер Димянинка.
Разрева се пусто сираченце.
Ем го люле дульбер Димянинка,
ем го люле, ем го люто кълне:
"Нани, тани, пусто сираченце;
напи, тани, да би да не станеш?
Да си арно, на дом би си било;
да си жално макя би имало!"
Дочула я нойна стара макя,
Димянинка люто проклиняла:
- Мила щерко, дульбер Димянинко!
Била жива, голема порасла;
била жива, та се оженила;
та да одиш у богата къща;
там да найдеш на суриа овци,
и да найдеш на суриа кози;
аль от сърце рожденье да немаш!
Та се макя от реч повърнала,
Димннинки по-тио говори:
- Мила щерко, дульбер Димянивко!
Па да пойдеш на край бело море;
ога чуеш камак да продума,
суо дърво филиз да отпущи,
мреня риба с кавал да засвири,
бела върба грозге да си роди,
тога тизе рожденье да имаш!
Ела, веро, ела, пуста клетво!
Дека стоя, море, дека слуша,
та се свърши тая пуста клетва?
Била жива, дульбер Димянинка,
била жива, голема порасла;
порасла йе, па се оженила,
та йе ошла у богата къща,
и йе нашла на суриа овци,
и йе нашла на суриа кози;
аль от сърце рожденье немала,
минало се девет годин време.
Па си нема от сърце рожденье.
Димянинки любне говореше:
- Първно любне, дульбер Димянинко!
От де си дошла, тамо да си идеш;
ти не можеш у дом да ми седиш!
Разплака се дульбер Димянинка,
та си ойде по белото море:
- Бракя мили, млади гемиджии;
гемиджии, мили бракя да сте!
Ка одите по белото море,
чули ли сте камик да продума,
суо дърво филиз да отпущи, и
мреня риба с кавал да засвири
бела върба грозге да си роди?
Проговора млади гемиджии:
- Таком бога, дульбер Димянинко!
Не сме чули камик да продума,
суо дърво филиз да отпущи,
бела върба грозге да си ражда;
мреня риба с кавал си не свири?
Като това, море, издумая,
даде Господ, та камик продума,
суо дърво филиз отпущило,
мреня риба с кавал засвирила,
бела върба грозге си родила.
Тога пошла дульбер Димянинка,
та си ошла дома, на дворове.
Родила йе това мъжко дете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.