575. ГОДЕНА БОНА, БОЛНА ОТ ЧУМА, УМРЕЛА

Том 1: Песни

- Боно, моме Боно, годена девойкьо!
Поболи се Бона, годена девойкя,
поболи се она от църната чума,
от църната чума, от юначка более!
Лежала йе Бона девет годин време!
Бонината макя по се поле оди,
та билье бере, Бона да лекуе.
Бона майце вели: - Мале, мила мале!
- Не оди по полье, не бери си билье,
не гори травата, не суши водата,
не лекуй си Бона: - Бона че ти умре
от църната чума, от юначка более!
Слушай, мале, слушай, що чем да те учим:
кога умре Бона, кога умре, мале;
Бона има, мале четворица бракя,
Марко и Маринко, Нико и Никола,
сите са дунгере; ковчег да ми скова,
ковчег да ми скова сос три мали врати;
една мала врата, сълнце да ме грее;
сълнце да ме грее, лебо да ми пече;
друга мала врата, ветер да ме дуе;
трекя мала врата, дружки да доода,
дружки да доода, та да ми викая:
- Стани, Боно, стани, на вода д' идеме,
а я да им велям: - Моми, мои дружки!
- Айде, си идете, мене не чекайте;
мене не ме пуща каменна свекърва,
дървени девери, войно долноземец!
Послушала си я Бонината макя,
кога йе умрела Бона, мома Бона,
имала йе Бона четворица бракя,
та си ю ковали ковчег амбарлиа,
ковчег амбарлиа сос три мали врати;
една мала врата, сълпце я греяло,
сълнце а греяло, та у лебо пекло;
друга мала врата, ветер я дувало;
трекя мала врата, дружки доодили,
дружки доодили, та са а викали:
- Стани, Боно, стани, на вода д' идеме!
А Бона им вели: - Моми мои дружки!
- Айде си идете, мене не чекайте,
мене не чекайте, не можем да идем;
мене ме не пуща каменна свекърва,
дървени девери, войно долноземец!
И па я викали Бонините дружки:
- Стани, Боне, стани, па хоро д' идеме!
А Бона им вели: - Моми, мои дружки!
- Айде, си идете, мене не чекайте;
мене ме не пуща каменна свекърва,
дървени девери, войно долноземец!
И им дарувала Бонината макя,
и ги дарувала четворица бракя,
дарувала ги у четвор чорапи,
що ги йе изплела Бона, мома Бона,
Бона, мома Бона, годена девойкя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.