|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
574. НЕДА ОТРОВЕНА ОТ ЗМИЯ
Том 1: Песни
Пила Неда нощна вода,
Недо, Недо, агне Недо,
та изпила люта змия,
га а пие на сърцето;
Неда вика: - Леле, глава,
леле, глава, леле, сърце,
леле тънки половини!
Никой Неди не веруе,
ни етърва, ни свекърва,
нити Неди девет зълви,
нити Неди два девера;
който Неди да веруе
оно ми го тува нема;
отишло йе на надоле,
отишел йе левен Дойчо
на надоле, Цариграда,
Цариграда, на меана,
да си пие руйно вино.
Книга пише бела Неда,
одрала си десен образ,
потекоа църни кърви,
та изписа бела книга,
бела книга, църно писмо,
па а прати по пиленце,
по пиленце, соколенце:
- Носи, пиле, бела книга;
да а носиш Цариграда,
да а дадеш левен Дойчо!
Послуша а суро пиле,
та си взема бела книга.
Однесе я Цариграда,
та си ойде на меана,
па разтресе дробни крила,
га изтресе бела книга
Па а взема левен Дойчо;
прегледа а, прочете а;
та си виде, де му Неда,
де му Неда болна лежи.
Болна лежи, че да умре!
Той час рипна левен Дойчо,
тури чаша на трапеза;
сложи литра под трапеза;
даде двесте, купи коня;
даде триста, обружа го,
обружа го, оседла го,
тури нога у зенгйа,
дур да тури и оная,
та си ойде до сред пата,
кон му пукна па сред пата.
Даде двесте, купи други;
даде триста, обружа го,
обружа го, оседла го,
оседла го, възседна го,
тури нога у зенгйа,
дур да тури и оная,
он си ойде под селото,
кога дойде у селото,
у селото, равни двори,
на среща му четворица,
четворица Неди бракя,
де си носа бела Неда,
умрела им бела Неда!
Ка ги виде левен Дойчо,
та па си им говореше:
- Таком бога, четворица;
четворица Неди бракя,
двесте давам, турете я:
триста давам, открйте я;
да си видим бела Неда,
бела ли йе как що беше?
Да си видим Неди лице,
бело ли йе как що беше?
Да ю видим църни очи,
църпи ли са, какви беа?
Слушали го четворица,
четворица Неди бракя,
даде двесте, ту рия я;
даде триста, открия а.
Що да види левен Дойчо?
Що да види, що да чуе?
Неди лице пребледнело,
пребледнело, прежълтело,
като дуня презреана,
а неранджа прекапана;
църни очи помрежила,
като риба отровена,
на сух песок изхвърлена!
Закопали бела Неда!
Ярлово, Самоковско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|