573. БЕЛА НЕДЕЛЯ, НАКЛЕВЕТЕНА ОТ ЕТЪРВА СИ ПЕТКАНА, БИВА УБОДЕНА И УБИТА ОТ ЛЮБНЕТО СИ ИВАНА

Том 1: Песни

- Недельо, бела Недельо!
Една Неделя у макя,
у макя и па у баща,
зажени макя Неделя;
на зло ю место намери,
без свекор и без свекърва,
на две етърви, две кучки,
Неделя, лепа невеста,
много Неделя работна;
кравите музе и пое,
телчиня лачи и пое.
Порти затвара и пое.
Две се етърви плетеа
и за Неделя думая:
- Каква йе наша Неделя?
Убава и па работна;
колку а братец обича!
Айде да а умразиме;
кравите музе и пое,
телчиня лачи и пое,
порти затваря и пое,
айде да а омразиме,
да а братец не обича!
Та ги дочула Неделя,
влезнала ладни земници,
плакала дур йе заспала;
мрака я омрачила,
кога било довечера,
дошел Йован низ овци,
низ овците, низ козите;
па па снаа си говори:
- Снао Петкано, Петкано,
къде йе бела Неделя?
А Петкана му говори:
- Браче Иване, деверче!
Каква йе твоя Неделя?!
Хубава, а не работна,
кравите музе и кълне,
телчиня лачи и кълне,
порти затваря и кълне:
"Опустели бели порти
од мене и од Йована!"
Йован ю нищо не рече,
па влезна ладни зимници,
извади си влашко ноже,
та си убоде Неделя.
Та па на снаа говори:
- Снао Петкано, Петкано!
Къде да дена Неделя?
А Петкана му говори:
- Браче Йоване деверче!
И това ли да те учим?
Каде да денеш Неделя?
Раздени копа сто кола,
задени бела Неделя!
И Йован си я послушал,
раздена копа сто кола,
задена бела Неделя.
Кога било от зарапа,
изкачил се млад Йован,
изкачил се на чардако,
ете, макя ю де иде,
макя ю и па баща ю.
А на Петкана говори:
- Снао Петкано, Петкано!
Каде да денем Неделя?
Ете, макя ю де иде,
макя ю и па баща ю!
А Петкана му говори:
- Браче Йоване, деверче!
И това ли да те учим?
И това ли сам не зпаеш?
Раздени копа сто кола,
извади бела Неделя;
па че да я омиеме,
омиеме, премьеньиме,
премьеньиме, накитиме;
затисни ю църни кърви;
че палиме жълти свещи!
И Йован си я послушал,
раздена копа сто кола,
извадил бела Неделя,
па обаньале Неделя,
убаво я премьеньиле,
премьеньиле, накитиле;
затиснале църни кърви,
запалиле жълти свещи.
Па а жално заплакале,
та си йе дошла макя ю,
макя ю и па баща ю.
Що да види? Що да чуе?
Умрела бела Неделя,
па закопали Неделя,
па си йе ошла макя ю.
Макя ю и па баща го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.