572. ХУБАВА ДАМЯНА И ДЮНГЕРИ

Том 1: Песни

- Убава Дано, Дамяно!
Село дойдоа дюнгерье,
нови църкви че града,
и златни куне че пиша.
У дюнгери, дюнгерче.
Та ги йе Дана дочула.
Она вземала две стовни,
та си йе ошла на вода,
па не мина, дека заман,
дека заман заминуе,
нело мина край църквите,
край църквите, край дюнгери,
па на дюнгери говори:
- Бог ви помага, дюнгерье!
По-бърже църкви градете,
и златни куне пишете,
с Досте да ни венчате,
с Досте, младо дюнгерече!
Игри са били дюнгерье,
дури Дана постояла,
постояла, оратила:
итри са били дюнгерье,
итри са били разумни,
сенкята ю премерили,
у дзизд са а задзидздали,
убава Дана, Дамяна,
дори до дома да ойде,
Дана глава заболело;
дури на майкя да каже,
Дана дума загубила,
дури на макя казала,
гога Дана преумрела!
Закопаа Дамяна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.