571. ТОДОРА УДАВЕНА

Том 1: Песни

Тодора лиляк кършила
кършила та го ломила;
пусти се лиляк откърши,
та се Тодора удави.
Тодора вика низ вода:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нейде некого
од майчина ми роднина,
низ вода да ме извади!
Макя я дочу од нива,
отсече метла та ойде,
па на Тодора говори:
- Пливай ми, щерко Тодоро,
ега ми на край изпливаш!
А Тодора ю говори:
- Не можем, мале, да пливам -
пусти се гаийтан възвива
въз тая кита ракита,
у чубриково коренье.
Тодора лиляк кършила,
кършила, та го ломила;
пусти се лиляк откърти,
та се Тодора удави.
Тодора вика низ вода:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нейде некого
от бащина ми роднина,
низ вода да ме извади!
Дочу я баща низ гора,
отсече остен, та ойде,
та па Тодори говори:
- Пливай ми, щерко Тодоро,
ега ми на край изпливаш!
А Тодора му говори:
- Не можем, тате, да пливам,
пусти се гайтан възвива
въз тая кита ракита,
въз чубриково коренье!
Тодора лиляк кършила,
кършила, та го ломила;
пусти се лиляк откърти,
та се Тодора удави.
Тодора вика из вода:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нейде некого
од майчина ми роднина,
низ вода да ме извади!
Дочу я сестра, та ойде;
та па Тодори говори:
- Пливай ми, сестро Тодоро,
ега ми на край изпливаш!
А Тодора ю говори:
- Не мога, сестро, да пливам,
пусти се гайтан възвива
въз тая кита ракита,
въз чубриково коренье!
Тодора лиляк кършила,
кършила, та го ломила;
пусти се лиляк откърши,
та се Тодора удави.
Тодора вика низ вода:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нийде никого
от бащина ми роднина,
низ вода да ме извади!
Дочу я брате, та ойде;
та па Тодори говори:
- Пливай ми, сестро Тодоро,
ега ми на край изпливаш!
А Тодора му говори:
- Не мога, брайно, да пливам,
пусти се гайтан възвива
въз таа кита ракита,
въз чубриково коренье!
Тодора лиляк кършила,
кършила, та го ломила;
пусти се лиляк откърши,
та се Тодора удави!
Тодора вика низ вода:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нийде никого
от бащина ми роднина,
низ вода да ме извади!
Дочула ми я снашица,
дочула ми я, та ошла;
та па Тодори говори:
- Зълво Тодоро, Тодоро!
Пливай ми, зълво, пливай ми,
ега ми на край изпливаш!
А Тодора ю говори:
- Не мога, снао, да пливам,
пусти се гайтан възвива
въз таа кита ракита,
въз чубриково коренье!
Па се Тодора удави,
не могла да си изплива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.