570. СТАМЕНА УБИТА СО ПУШКА

Том 1: Песни

- Мори, Стамено, фодул Стамено,
фодул убава, фодул гиздава!
Собрали си са сите момчета,
сите момчета и ергенчета,
собрали си са доле, под село,
доле, под село, у ливадите,
у ливадите, над кладенчето;
та пушки мия, мия и трия;
мия и трия, на нишан бия.
На нишан им йе мома Стамена;
та я ударна у бело гърло,
у бело гърло, под ситен гердан;
бело ю гърло модро станало,
кърв надседнало. Стамена плачи!
Оздоле иде Стамен и макя,
Стамени макя, макя и баща,
кадна вода, да я лекуя,
та па Стамени веля, говора:
- Щерко Стамено, чедо галено!
Кой ми те удри у бело гърло,
у бело гърло, под ситен гердан?
Дали селянче или гражданче,
или гражданче или душманче?
Стамена вели, вели, говори:
- Таком бога, бре, стара мале!
Лели ме прашаш, право че кажем,
право че кажем, не чем да лажем;
ни йе селянче ни йе гражданче,
ни йе гражданче ни йе душманче;
нело ме удри, що ти искало,
що ти искало мома Стамена,
що ти искало, па не вземало.
Оно ме удри по бело гърло,
по бело гърло у ситен гердан!
Па си ойдоа дома, на двори,
одведоа си мома Стамена.
Одведоа си, да а лекуя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.