569. ТАКМЕНА ВЕЛИКА ПОБОЛЕВА СЕ, А ЛЮБНЕТО Й СТОЯН, ОТ ЖАЛ, УБОДВА И НЕЯ И САМ СЕБЕ СИ

Том 1: Песни

- Велико, моме Велико!
Петок Велика такмили,
сабота йе преседела,
неделя дари йе тресла,
дари тресла, собирала,
над дарове задремала,
върло я глава заболела,
върла я треска разтресла,
Велика лежи земници,
она ечи, земник звенчи.
Великина стара макя,
Велики макя, мащеха,
сна на пазар пооди,
а Велика ю нарача:
- Мале ле, мила майчице!
Ка идеш, мале, на пазар,
че минеш, мале, че минеш
край Стоянови дворове,
че видиш зета, Стояна;
та ти, мале да му речеш:
- Зету Стояне, Стояне!
Да не водиш, Стояне,
да не водиш сватове -
Велика ти болна лежи,
болна лежи, че да умре!
Великина стара макя,
лели йе макя, мащеха?
Си йе ошла на пазар,
минала макя, минала
през Стоянови дворове,
видела зета Стояна;
па на Стояна говори:
- Зету Стояне, Стояне!
Ми нарачи щерка Велика,
да ковеш кола железна,
да точиш бачва ракиа,
до половина, ракиа,
от половина, жълтици;
да си идеш за Велика,
че да ти бега Велика
с кираджии разложани!
И Стоян си я послушал,
кова си кола железна,
наточи бачва ракиа,
до половина, ракиа,
от половина жълтици;
наканьи Стоян сватове,
окуми кума, старойкя;
удевери два девера;
па ойде Стоян, па ойде
Великини равни двори.
Ка го вишле Великини,
Великини две братета,
од мука глави вързале
сос тънки кърпи, ленени,
па си по двори одеа.
Па навлезнале сватове,
наседали у трапези,
запили и заричали.
Проговори млади Стоян:
- Я изведете Велика,
редум ръка да целива,
на кума и на старойкя
и се редом по трапеза!
Па се чуда Великини,
Великине две братета,
не можа да а изведа,
редом ръка да целива.
Па па Велика говора.
- Сестро Велико, Велико!
Айде сестро, айде Велико!
Редом ръка да целиваш
на кума и на старойкя
и се редом по трапеза.
И венчанье да престоиш!
А Велика им говори:
- Таком бога, две братета!
Ако йе макя мащеха,
та ми она не веруе,
барем вйе веруйте ме!
Па на Калина говори:
- Айде се справяй, Калино,
редом ръка да целиваш
и венчанье да престоиш!
И Калина я слушала,
лременьй се, накити се.
Изведоя я два брата,
редом ръка да целива
на кума и на старойкя,
и се редом по трапеза,
и венчанье да престои.
Ка а виде млади Стоин,
он си станал низ трапеза,
та си влезнал у земници,
па си йе видел Велика;
Велика лежи земници.
Оиа ечи, земник звенчи
Он си взема влашко ноже,
та си убоде Велика
и се сам себе убоде.
Па на дружина говори:
- Дружино верна, сговорна -
широк гробо изкопайте,
наедно ни закопайте
с убава мома Велика!
Ако живи не живеме,
баре мъртви да лежиме.
Послушаа го дружина,
широк гробо изкопали
наедно ги закопали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.