568. ЯНА УБАВА, ДВАТА Й БРАТА И ЗЛОБНАТА Й СНАХА ПАВЛЕВИЦА - СТРАШНА КЛЕВЕТА И ЯНИНА СМЪРТ

Том 1: Песни

Една Яна у два мили брата,
що я толку бракя миляа,
що я често на пазар водеа,
що ю често ножи купуяа,
златни ножи, сребрени ножници;
на ножници, позлатно веридже;
на веридже, педесе бележки;
на бележки, шеесе прапорци;
на прапорци, ясно огледало;
каде оди Яна, да грооти;
дека стои Яна, да им сьей.
Не се свиде кучком Павлевице,
на етърва по-тиом говори:
- Големице, по-стара етърво,
ега знаеш билье омайниче,
омайниче, билье омразниче?
Да омразим Яна от два брата,
да а толку бракя не милуя,
да а често на пазар не вода,
да ю често ножи не купуя,
златни ножи, сребрени ножници;
на ножници, позлатно веридже;
на веридже, педесе, бележки;
на бележки, шеесе прапорци;
на прапорци, ясно огледало;
та да оди Яна, да грооти;
дека стои Яна, да им сьей!
- Таком бога, по-млада етърво!
Бракя й са, нека я милуя,
сестра им йе, нека ю купуя;
и мене са бракя милували;
и мене са на пазар водили;
и мене са бракя купували
златни ножи, сребрени ножници;
па ножници, позлатно веридже;
на веридже, педесе бележки;
на бележки, шеесе прапорци;
на прапорци, ясно огледало;
каде одех и я си гроотех,
дека стоех, като сълнце сяех!
Па се чуди кучком Павлевица,
па се чуди с Яна що да чини?
Па украдна Янини ножеве,
па слезнала у обор говеда,
та убола крава яловица,
та си ойде на ладна меана;
та си ойде, та Павлете вика:
- Диг се, Павле, от ладна меана;
диг се, Павле, да би се ие дигнал!
Що ти се йе щета учинила,
чинила йе твоя сестра Яна,
убола ти крава яловица!
А Павле ю по-тиом говори:
- Назад, назад, кучком Павлевице!
Това не йе Яна учинила;
и да го йе Яна учинила,
буди да сме Яна заженили,
буди крава на годеж изели!
Повърна се кучком Павлевица,
па у боде Павлу добра коня,
шекюм, лекюм, до ладна меана,
па си ошла, та Павлета вика:
- Диг се, Павле, од ладна меана
диг се, Павле, да би се не дигнал!
Що ти се йе щета учинила,
учинила твоя сестра Яна,
убола йе твоя добра коня!
А Павле ю по-тиом говори:
- Назад, назад, кучком Павлевице!
Това не йе Яна учинила,
и да го йе сестра учинила,
буди да сме Яна затакмили,
буди зету коня аризали!
Повърна се кучком Павлевица.
Та си влезна у ладни земници,
та отпущи девет бачви вино,
девет вино, десета ракиа,
шекюм, лекюм, до ладна меана;
шекюм, лекюм, та Павлете вика:
- Диг се, Павле, од ладна меана;
диг се, Павле, да би се не дигнал!
Що ти се йе щета учинила,
учинила твоя сестра Яна,
влезнала йе у ладни земници,
пущила йе девет бачви вино,
девет вино, десета, ракиа!
Павел си ю по-тиом говори:
- Назад, назад, кучком Павлевйце!
Това не йе Яна учинила,
и да го йе сестра учинила,
буди да сме Яна заженили,
буди вино на годеж изпили!
Повърна се кучком Павлевица,
та си ойде дома, на дворови;
изкачи се на високи чардак,
та убола свое мъжко дете!
Па си ойде, на ладна меана,
па си ойде, та Павлете вика:
- Диг се, Павле, од ладна меана;
диг се, Павле, да би се не дигнал!
Що ти се йе щета учинила,
учинила твоя сестра Яна,
убола йе твое мъжко дете!
Тога рипна Павел, добър юнак,
та си ойде дома, на дворови
Що да види, Павел, що да чуе?
Убодено свое мъжко дете!
Тога викна Павел, добър юнак:
- Таком бога, две млади етърви,
и тизека, сестро Янушице!
Соберете ваши влашки ножи,
та да гледам редом по ножеви,
да чии са ножеви кървави?!
Слушали го две млади етърви,
слушала го сестра Янушица,
собрали са нийни влашки ножи,
прегледа ги Павел, добър юнак;
Янини са ножеви кървави!
Проговори Яна, Янушица:
- Таком бога, Павеле юначе!
Ако бадем язе учинила,
да убодем твое мъжко дете,
изведи ме на ела висока,
изсечи ме на четири дела!
Послушал я Павел, добър юнак,
изведе я на ела висока,
сосече я на четири дела!
Дека Япи равна снага падна,
там се сгради църква Мариица;
де паднаа Яни църни очи,
там извреа два бистра кладенца;
де паднала Яни руса коса,
израснала тай гаста кориа.
па си ойде Павел, добър юнак,
па си ойде дома на дворови,
поболил се Павел, добър юнак,
та йе лежал девет годин дана,
ни умира Павел, ни станува.
Що се чуло църква и манастир,
се водйа Павела юнака,
се водйа се го лекуваа;
па не може лекове да найде.
Гори кажа църква Мариица;
откараа Павела юнака,
ка приблизи Павел, добър юнак,
ка го виде църква Мариица,
сама се йе църква отворила,
сама се йе църква затворила,
проклела йе Павела юнака:
- Е, Павеле, Павеле юначе!
Ти се лежал девет годин дана,
па да лежиш още девет годин,
па да не мож лекове да найдеш!
Повърнаа Павела юнака,
повърнаа го дома, на дворове;
та йе лежал още девет годин,
ни умира Павел ни станува;
низ очи му муи пролетеа;
низ коленя, зелени гущери;
низ коски му трава проникнала;
та изкинал до девет постильки,
та изкинал до девет покривки,
и йе скинал до девет зглавници,
ни юмйра Павел ни станува.
Настанало и лето десето,
та йе умрел Павел, добър юнак.
Закопаа Павела юнака;
та четеа до девет попове,
па не гасне таа църна земя.
Разкопаа Павела юнака,
извадиа кървава кошуля,
тога се йе земя умирила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.