566. ЕДИН СИН У МАЙКА И ЧУМА

Том 1: Песни

Що ли се йе Босна затемнила,
затемнила, Босна замаглила,
дали Босна църна чума бие,
дали Босна силен огин гори,
Или Босна матна вода носи?
- Нити Босна силен огин гори,
нити Босна матна вода носи;
нело Босна църна чума бие;
та не бие чума, ка се бие,
се избира таа църна чума,
се избира чума, та пребира;
ударила педесе кметове;
упустея педесе дукяне;
та се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие,
па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, па пребира,
та удари педесе кметици;
упустея педесе разбоя.
Па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие,
Па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, та пребира,
па удари педесе невести,
упостея педесе марами.
Па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие.
Па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, та пребира,
та удари педесе момчета,
упостея педесе елеци.
Па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие,
па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, та пребира;
ударила педесе девойки.
Упустея педесе коцалье,
па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие,
па не бие таа църна чума,
па не бие, чума како бие;
се избира чума, та пребира: -
па удари един син у макя!
Тогай се йе Босна запознала,
дека Босна църна чума бие!
Закопаа един син у макя.
Ногу била макя жальовита,
жальовита, макя, милостива,
три годин му на гроб ногдовала,
там денуе, макя, там нощуе;
там зимуе, макя, там летуе!
Па си сина жално, тажно плачи,
и си сина лепо попрашуе:
- Леле сину, леле мили сину!
Мека ли йе земница постилкя?
Мека ли йе каменна зглавница?
Лека ли йе земница покрйвкя:
клета да йе, сину, таа църна чума;
клета да йе, сину, и проклета!
У жальби йе земя продумала:
- Не кълни си, мале, църна чума;
нело кълни, мале, берберина,
що обричи моя руса глава,
що остави мои руси чамбас!
У чамбаса до три змии мата,
една яде мое бело лице,
друга пие мои църни кърви,
трекя пие мои църни очи!
Какво ми йе земя продумала,
макя се йе с душа разстанала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.