565. СТОЯН И СТАНА ВЛЮБЕНИ - НЕСПОЛУЧНА ЛЮБОВ И ТРАГИЧЕСКА СМЪРТ

Том 1: Песни

Стана и Стоян думая,
думая да се зимая.
Кога дойде драга есен,
Стояну макя говори:
- Сину Стояне, Стояне!
Я не чем мома низ село,
низ село, низ маалата,
че такмим Енка, Еленка
од Елин града, Елинка.
И Стоян си я послуша,
наканьи Стоян сватове,
укуми кума, старойкя,
одевери два девера;
па си ойде сос сватове.
Минаа поле широко,
приидеа гори зелени,
Стоян на кума говори:
- Куме ле, господине ле!
Я ми прости, благосови,
и ми пущи два другара,
назаде да се повърнем,
у тие равни дворове;
забоворил съм ножове
сос дванаесе ножници;
сос що баница че режем,
баница и погачица?
И кум си го йе послушал,
та му простил, благосовил,
и му пущил два другара,
та се назад повърнал;
па не мина дека заман,
дека заман заминуе,
нел заминал край Станипи,
край Станини рамни дворье.
Стана седе стреди дворе,
на зелено, на послано;
при неа стои руменче,
Стоян на Стана говори:
- Станице ле, тънка Стано!
Я ми додай студна вода
низ това златно руменче.
Послуша го тънка Стана,
та му додаде водица
низ това златно руменче,
с лева ръка вода зима,
с десна ръка у джеб бъркна,
та извади влашко ноже,
та убоде тънка Стана,
и па се сам себе убоде!
А па с душа изговара,
па на дружина говори:
- Дружино верна, сговорна!
Широк гроб да изкопайте,
наедно ни закопайте
сос убава тънка Стана.
Ако живи не одиме,
баре мъртви да лежиме!
Не слушали го дружина,
на дружина не се свиде,
нел изкопаа два гроба;
закопаа тънка Стана,
закопаа пред църквите;
закопаа млад Стояна,
закопаа над църквите;
додумали се две маки,
насадиле им два бора,
бор на борйкя говори:
- Расти ми, расти борике,
голема да ми порастеш,
с вършьето да се ставиме,
с коренье да се сплетеме!
А борикя му говори:
- Не можем, бору да растем,
Стояну йе своя макя,
вечер му пали свещица,
заран носи студна вода,
се на корен му сипуе;
Стани йе макя мащеха,
вечер ю пали свещица,
заран носи врела вода,
та ми на корен сипуе,
та не можем да си растем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.