564. ДВА БРАТА, НИКО И ПЕТРЕ

Том 1: Песни

Двама бракя делба делят,
за делба се не скарале,
скарале се за враната коня.
Петре вика: - Язе ке вземам татковата коня.
Нико вика: - Мене дай татковата коня;
язе к' идам любо да си тража;
тизе земи таткови чифлици!
Петре вика: - Тизе земи таткови чифлици,
яз ке вземам коня ем соколи!
Па се бракя, богме, не погагят.
Яна Петре тая врана коня,
и си взема два млади сокола,
та ке иде у гора зелена.
На любо си по-тиом говоре:
- Ангелино, мое първно любо!
Я ке идам у гора зелена,
я ке идам лова да уловам;
а тизека ручок да уготвеш,
та да туреш отрова у него;
та да викнеш девера на ручок,
да отровеш мой брата Никола;
сета стока на пас да остане!
Ако тизе това не учинеш,
ке ти сечам пози до коленя,
ке ти сечам ръце до раменя,
ке ти въртам твои църни очи!
Па отиде Петре у планина.
Шчото беше млада Ангелина,
уготвила тай сладок ручок,
не турила тай силна отрова,
тук турила меда и шекера,
та викнала девера на ручок.
Ем го викна ем па му кажа:
- Е, ти, брате, е, ти, мой девере!
Како ми твой брат нарачил!
Да те викнам язека на ручок,
та да турам тай люта отрова!
Я не турих тай люта отрова,
туку турих меда и шекера!
Он и рекол: - Да си жива!
Да си жива, моя мила снао!
Я ке бегам на таа тугя земя,
сета стока на вас да остане,
салте язе живо да си бидам!
- Немой, браче; слушай, да ти кажам.
Тугя земя туга йе голема.
Айде, ние това да правиме,
тизе легни на високи чардак,
тизе легни, божем си умрело;
язе тебе с платно ке покриям.
Кога ке дойде твоята мила брата,
ако тебе оно си заплаче,
тогай стани на юначки нози;
ако дойде смешно и весело,
тогай бегай тая тугя земя!
Ако мене ръце ми пресече,
язека сом господинска керка;
мене татко сакато ке чуа!
Петре три дни седе у гора зелена,
па не може лова да улове,
па излезе на висока чука,
зададе се едно църно орлет
пушчи сокол, орлето да хване;
па се биа три дни и три нокя,
ни орле пагя, ни соклето пагя,
ете, иде това сиво сокле
и на Петре по-тиом говоре:
- Е, ти, Петре, е, ти, мой господар!
Я ми пушчи брата на имдата,
да хванеме това църно сокле!
Па ми пушчи брата на имдата,
едно литна више на небеси,
едно слезе дол е на земята,
та хванаа това църно орле.
Донеле го на млади Петрета,
заплака се това църно орле!
А Петре му по-тиом говоре:
- Зашчо плачеш, море църно орле?
Ни се ядеш, язе да те ядам,
ни кюм язе тебе да те турям!
А орлето му по-тиом говоре:
- Е, тизека, Петре господаре!
Я не плачам, дека си ме хванал;
туку плачам мои осум бракя,
осмината у кърв загинаа,
у кърв загинаа у московска войска,
сам язека от кърв избегах!
Да ми беа мои мили бракя,
от соколи нишчо не би останало!
Тогай се Петре нажали:
- Кога орле бракя траже,
а я дома шчо сум нарачил?
Да погуби моя мила брата!
Кога мене на аскер потражат,
кой ке мене на имдат да дойде?
От туй стана млади Петре
па си яна тая врана коня,
дека търче Петре, дека оде,
улезе си у рамни дворови
Ангелина низ дзброви оде,
низ дворови оде, бели пръсти кърше!
А Петре й по-тиом говоре
- Ангелино, мое първно любо!
Дали свърши, я шчо ти нарачих?
- Та свърших, та како ли не сум?!
Изкачи са на високи диван,
та да видеш брата, мъртов леже!
Кога виде тая мила брата,
дека леже под той бело платно,
та си взема това ружко ноже,
та сакаше сам да се убоде!
Придържа го млада Ангелина,
и на брата по-тиом говоре:
- Стани, браче, на юначки нози;
оке брат ти сам да убоде!
Тогай стана брат му от под платно,
па се двуица прегърнале;
до дека са живеале,
никога се ни скарале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.