|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
563. ДИМИТРИА НАКАЗВА ЖЕНАТА СИ ЗА НЕЧЕСТНОСТТА Й
Том 1: Песни
- Димитриа, мили сину!
Нешчо майка ке му каже,
ама да се не разкосеш;
покарай я, сину, невестата,
да не одве горе доле,
горе доле, на бел Дунав;
да не лаже гемиджии,
гемиджии, църнокапци!
- Мори, мамо, стара мамо!
Ни я карам, ни я тепам!
Ти нели си млада била?
Ти нели си врагувала?
Нека оде, нека носе;
съг йе лудос, съг йе младос!
И й рекол: - Ангелино,
Ангелино, първо любе!
Изведи ми добра коня,
назоби го леблебиа,
напои го руйно вино;
ке си одам лов да ловам,
лов да ловам за неделя;
дури лова не изловам,
празен дома не доогям.
И си вяна врана коня,
и си ойде на бел Дунав,
повърна се Ангелина,
и на свекърва говореше:
- Пукни, майко, тресни, майко,
не ме кара Димитриа;
па ке идам на бел Дунав,
па ке мамам гемиджии,
гемиджии, църнокапци.
И си взема двете стомни,
отиде си на бел Дунав;
често клюка, редко вика:
- Излезете, гемиджии,
излезете, отворете,
да не виде Димитриа!
И отвори; не излезе,
не излезе гемиджия,
а излезе Димитриа,
Отвори си вити порти:
- Ела вамо, Ангелино!
Дали свекя ке ми светеш,
дали глава ке ми бидеш?
Па я зави у рогожа,
запали я, изгоре я.
неуточнено, Щипско-Кочанско - Македония.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|