561. ЯНА УБИТА ОТ КОБИЛА

Том 1: Песни

Сва нокь йе Яна седела,
девет въртена напрела,
десето Яна хванала.
Па си се зора зазори;
па стана Яна, па стана,
на кобилата зоб да тура;
и ритна я во сърцето,
веднъг йе Яна умрела.
На майка й абер пратиле,
и стана зет й, отиде:
бабо ле, стара бабо!
Да дойдеш у нас на госке,
Яна си има мъжко дете!
Стана баба му, киниса;
па дошле гора зелена.
Баба му веле, говоре:
- Зету ле мили, Стояне!
Шчо мерише темян и восок?
Стоян й веле говоре:
- Тука йе гора зелена,
секаква трава мерише!
Па одиле ошче малко, поодиле,
баба му веле, говоре:
- Стояне, мили Стояне!
Шчо ми иде секакви гласове?
И Стоян й веле, говоре:
- Тука го викат Стара планина,
тука си има секакви пилци;
пилци издават секакви гласове!
Па са отишле до дома,
видела Яна умрена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.