56. ГЯЧЕ САМОУКЧЕ

Том 1: Песни

Убави свети Иване!
Разниша се Бело море,
Бело море и бел Дунав,
та се чуда що да чина,
що да чина с Бело море,
с Бело море и бел Дунав!
Четеа девет попове,
па се море не умири,
ни умири, ни утиши,
нито море, ни па Дунав.
Па зачете само гяче,
само гяче самоукче,
що (то) три дни йе учило;
се се море умирило,
умирило, утишило;
Бело море и бел Дунав.
Едно дърво ясиково,
оно си се не умири,
оно стои та трепери.
Проклело го само гяче,
само гяче самоукче:
- Е ти, дърво ясиково!
Да се родиш на зло место,
на зло место, у осойе,
у осойе, у присойе,
дека сълнце не огрева,
дека роса рано пада,
се да стоиш, да трепериш!
Ела веро, пуста клетво!
Дали стойе, дали слуша,
ка го прокле само гяче,
само гяче самоукче,
та се роди на зло место,
на зло место у осойе,
у осойе, у присойе,
дека слънце не изгрева,
дека роса рано пада,
се сн стои, та трепери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.