555. МЛАДА НЕВЕСТА УМРЕЛА ОТ УРОЦИ

Том 1: Песни

Похвали се Янинска девойка:
- Брата имам язе месечина,
ке му вземам мома облачина.
Токмила го много от далеку,
през три гори, през четири води,
зачиниле таа тежка свадба,
наканиле пет стотин сватове,
каниле са двуица девери,
каниле са и труица кумове,
па отишле за млада невеста,
та вземале младата невеста,
поминале низ гора зелена,
наседнале, малко да починат.
Изговара кумо, господино:
- Ей, тизека, маленко деверче!
Да откриеш младата невеста,
да видеме, дали йе убава?
Дали чине друми, шчо одеме?
Дали чине води, шчо газеме?
Дали чине, конье, шчо мореме?
Па откриле младата невеста.
Таа не била мома облачина,
лицето й сънце огреало
и на гради, ясна месечина!
Веднаг са а сос очи пресекле,
йедвай саа до дома однеле;
не чекала, от кон да я сметнат,
паднала йе на мека постеля,
а, паднала, а, душа йе дала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.