544. БОЯНА ПОГУБЕНА ОТ МЪЖА СИ

Том 1: Песни

- Бойо ле, Бойо, Боено,
Боено, грозде зелено!
Чула ли си, Бойо, разбрала?
Хладна се механа отвори
во горна махала, во долна;
бела Ена, механджика,
да продаве благо вино,
благо вино и ракиа.
Ки одум, Бойо, ки одум,
с моите верни дружина
с облог вино ки пийме.
Ти да седиш, бела Бое,
ти да седиш, да работиш,
и калфи, шегърти да варкиш;
да ме чекаш, бела Бое,
до първи петли, до втори,
пет пъти петли да пеат,
и пак, Бое, да повторат,
тога езе ки си дойдум,
ка ки чукнам на портите,
да до идеш, да ми отвориш!
И Боя го е изпратила,
заключила тежки порти,
и назад се е върнала.
Разварка калфи, шегърте,
и сама се Боя варкала,
страна борина изцепила,
изцепила, изгорела,
и унгиа буйбакь изпрела,
сидела Боя, чикала
до първи петли, до втори;
пет пъти петли попели
и на Боя повторили,
Стоян го нема да дойде
от тйа ладни механи.
Тогай ти се, Боено,
мъжко дете разбуди,
разбуди, Бое, разплаче.
Тогай ти веле Боено,
твоата стара свекърва:
- Боено, снахо най-мила!
Стани, Бое, стани, снахо,
да си вземеш мъжко дете;
ка ки чукне млади Стоян,
ки те скорнум да м' отвориш!
И Боя послушала нейната свекърва,
да станала бела Боя,
туку Бояна мигнала,
туку мигнала, заспала,
и Стоян чукна на порти.
Твоата стара свекърва
не те скурна, бела Бое,
да отвориш тежки порти,
она му е отворила.
Тогай й веле млади Стоян:
- Дека е, мале, Боена,
порти да ми отворе?
Тогай веле, бела Бойо,
твоата стара свекърва:
- Ся нощ е Боя, сино, сидела,
со калфи, шегърте, играла;
сега е, сино, заспала!
Ка си дочу млади Стоян,
мошне му се нажалило,
нажалило, жал паднало;
та си юзе остра сабя,
та отиде млади Стоян,
къде спала бела Боя,
та й сече руса глава!
Тогай веле бела Боя:
- Къпнала ти, млади Стоян,
къпнала ти десна ръка:
ка къйдиса, млади Стоян,
шчо не ме, Стояне, разпита?
Ся нощ седех, тебе чаках!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.