|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
539. СМИЛЯНА УМРЕЛА
Том 1: Песни
Се армасала Смиляна,
на гърцко село да ходи,
гърче си момче да земи,
ся нощ си, ся нощ седела,
мъжка кошуля сошила,
поплиток си направила,
дур да йе зора йобзоре,
Смиляна се разболела;
дур да йе сънце йогрейе,
Смиляна и си умрела.
Майка му си йе рендеше:
- Смиляно, керко Смиляно!
Как ке сватови пречекаш?
- Майко ле, мила майчице!
Чукни си белите рънци,
цикни гласови до небе!
Ето сватови де гренде:
- Сватови, братко сватови!
Навалите си огнови,
клайте на стреде Смиляна,
бельки Смиляна оживи!
Си навалйа огнови,
си йе кладба Смиляна;
нема Смиляна да стани!
Бобища, Костурско - Гърция.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|