535. ДВА БРАТА УБИЕНИ ПО МЕЖДУ СИ

Том 1: Песни

- Хай, ти, горо, мори, зелена горо!
Шчо си, горо завал, повенало?
Даль те слънце, горо, угреало,
даль те слана, завал, посланело,
иль те огън, горо, изгорело,
иль те роса, горо, заросило,
шчо си така, завал, повенало?
- Хай, ни ме мене слънце угреало,
ни ме мене роса заросило,
ни ме мене слана посланело,
ни ме мене огън изгорело;
тук ойдоа до двене братина,
ми ойдоа на пуста чужджина,
тамо седоа до девет години,
казандисаа девет кеси азио.
Шчо ми велит най-малечок братец;
ми седеле за девет години,
а еднийот, Вельо, оженето,
оженето и с дробни дечина,
ми седоа тийе на чужджина.
Шчо му викат това малоо брате;
ми казандисале една остра сабя,
и му велит най-малечок братец:
"Хай ти, брате, нешчо ке ти речам,
аль йе кабиль мене да почуяш?
Хай, да веке нийе си ходиме;
доста седофме во пуста чужджина!
Нийе седофме за дезет години,
хайде веке дома да си хойме,
кай нашата, брате, мила майка,
кай нашниот, брате, мили татко;
хайде веке нийе да си хойме,
аль ти мене, брате, ке почуяш?
Утре, неделя, брате, да си кинисаме!"
Кинисале, завал, да си идат;
ми иделе тийе, шчо иделе;
кога влегле во гора зелена
тийе, нашле една шарена чешма.
тука течит една студна вода,
ми седнале, завал, леб да ядат,
леб да ядат, вода да ми пият.
леб ми яле и вода ми пиле;
као шчо леб яле, дремка ги надоли,
го надоли по-старото брате;
и леб ми ядит и вода ми пийет,
и пуста дремка него го надоли!
Шчо му велит най-малийот братец:
"Хай, стани, брате, нийе да си хойме,
шчо ми те пуста дремка надоли!
Стани, нийе да си кинисаме;
да си хойме на наш виляет!"
Ми иделе, завал, шчо иделе;
си ми нашле негдека лединье,
ем лединье завал, ем рудинье;
та му велит най-малийот братец:
"Хайде, брате, овде да седниме,
хайде, ние хазно да делиме,
и ти брата, брате, и яз брата;
на башка татку ке носиме!"
Ми седнале двайцата бракя,
ми делиле двайца, шчо делиле;
ами оваа пуста сабя?
Ами неа кой да а земит?
Му я сакат малечкото брате:
"Хай, дай ми я мене, брате!"
"Хай, от тука; не т' я даам!"
Ко шчо иделе во гората
тийе, одаи, ем карай се,
та за тая, леле, пуста сабя,
му я отме, най-малечок братец,
ко шчо одел, леле, най-одзади,
му а бтме, леле, остра сабя,
си го пресече, леле по-старийот братец,
му пресече, леле, руса глава,
руса глава, леле, до рамена!
Кинисало само, да си одит;
и ми одит и само се умит:
"Шчо би два, яз шчо сум сторило?!
Како майке яз ке си йе кажам?
Како татку яз ке си му кажам?!"
Му се нажали на малийот братец,
си изтъргна тая остра сабя,
ми се закла и той сам себе!
От тоа сум гора повенала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.