521. ДЕВЕТ БРАТЯ МОМИНИ И ЮНАК НЕЖЕНЕТ

Том 1: Песни

- Дали ми имаш, стара ле бабо, сина на чужджина?
Аса хайде, хайде, стара ле бабо, сина на чужджина?
- Ох, имам си, имам, мили ле синко, еден како тебе!
- Даль отдамна ошол, стара ле бабо, дали сега бъргу?
- Ни йе отдамна, мили ле синко, нито сега бъргу;
ето ми имат, мили ле синко, дванаесет години;
ни книга пушчат, мили ле синко, нито сам идит!
- Даль да го видиш, стара ле бабо, дали го познаваш?
- Познавам си го, мили ле синко, камо да го видам?
Нишан ми имат, мили ле синко, на десна пазуа.
- Дали ми имат, стара ле бабо, изан да нокювам?
- Изан ми имаш, мили ле синко, овде да нокюваш!
Невеста му седит, стара ле бабо, на малата врата;
юнак ми помина, стара ле бабо, низ малата врата,
невеста си фати, стара ле бабо, за десната ръка,
кога ми виде, мили ле синко, нейзна свекърва,
аса хайде, хайде, мили ле синко, твоя стара майка,
на низма те фати, мили ле синко, много се налюти;
тога йе рече, мили ле синко, на млада невеста,
аса хайде, хайде, мили ле синко, на твоя невеста:
- Хай, ти земи си, млада невесто, острана секира;
аса хайде, хайде, млада невесто, юнак да губиме!
Жальба йе беше на млада невеста юнак да загубит;
пак страх йе беше от стара баба да го не загубит!
Ох, та си зеде млада невеста острана секира,
аса хайде, хайде, млада невеста, юнак си загуби!
Кога си дойде твоята сестра, брата да си видит,
аса хайде, хайде, брата си не найде:
- Камо ми го брат ми, мила ле майко, яз да си го видам?
- Не сборви така, мила ле керко, за твоего брата!
Ето ми имат, мила ле керко, дванайсет години,
како ми ошол пуста чужджина, ушче не си дошол!
- Вчера си дойде, майко ле мила, у мене се врати,
у мене се врати, майко ле мила, со него си сборвиф;
овде си дойде, майко ле мила, камо да го видам?
Тога си плюсна млада невеста свои бели ръце:
- Душа немала, кучко свекърво, шчо ова, шчо стори?
Аса хайде, хайде, кучко свекърво, юнак шчо загуби?!
- Я откопай го, млада невесто, от темни керали,
да с' опростиме, млада невесто, от чужджи юнака!
Кога го виде неговата сестра, от жалба си умре,
аса хайде, хайде, неговата сестра, за брата си умре!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.