516. ГОЙЧЕ И СЕСТРИНЕЦЪТ МУ ГРУЙЧО

Том 1: Песни

Заженил се Гойче за царска дъщера,
цар си Гойчу дума: - Гойчо, мили зету!
- Да си калесаш до девет села, се млади сватове,
десето село - се млади кумове;
пак си не калесвай сестрини синове,
чн са кавгаджии и са борбаджии!
Груйчо мами дума: - Мамо, стара мамо!
- Вуйчо сватба прави, как не ни калеса?
Дали ни забрави, или не ни рачи?
Мама Груйчо дума: - Груйчо, мили сину!
- Свой кусур не вържи, не калесан ходи!
- Я ми дай ка, мамо, бащина премена,
дервишката руба, от два вълка кожи!
Като сватба вървеше, най-подир вървеше,
най-подир вървеше Груйчо и Михалчо.
Като сватбата отишла,
цар порти заключил,
цар порти затворил,
во дворито, до триста девойки,
све една премена, све една прилика;
провикна се Гойо: - Де да са сестрини ми синове?
Сестрини ми синове, Груйчо и Михалчо?!
До де Гойчо издума, Груйчо се прехвърли,
портите отвори, и си позна царската дъщеря,
и я хвана за ръка и я Гойчу подаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.