503. СТОЯН ДОМАКИН И ЗЛОБНИ ГОСТИ

Том 1: Песни

Стоян ми гости чинеше,
како ми гости покани,
много му гости дойдоа.
Чудил се Стоян, почудил,
со шч да 'и гости пречекат?
Нишчо ми Стоян немаше;
садо той шчо ми имаше
девет високи планини,
ката планина бачила,
а в Шар планина, сурия,
отишол Стоян, претърчал
на Източката планина;
от тамо Стоян донесе
до девет овни калеши.
Сите 'и овни заклало,
тук да 'и гости пречекат.
Секъде гости пеяет.
Стояновите не пеят,
юнак се Стоян чудеше:
- Защо ми гости не пеят?
Пак ми се Стоян зачудил!
Отиде Стоян, претърча
Во Пелистерска планина.
Донесе шчо ми донесе,
до девет руди ягънца,
сите 'и девет заклало,
тук да 'и гости пречекат,
секъде гости пеяет,
Стояновите гости не пеят,
Чудил се Стоян, почудил:
- Зашчо ми гости не пеят?
Шчо вака кеиф пемает?
Пак ми се Стоян вратило,
отишол, шчо ми претърчал
во тая Гаарска планина,
о таде шчо ми донесе
до девет крави ялои,
сите 'и девет заклало,
тук да ги гости пречекат,
секъде гости пеяет,
ушч Стояновите не пеят,
пак ми се Стоян зачудил:
- Зашчо ми гости не пеят?
Отишол юнак, претърчал
на тая Шарска планина,
о таде Стоян забрало
сурия, шчо я начело,
донесе, шчо ми донесе
до девет волой хубаи.
Сите 'и девет заклало,
туку да гости пречекат,
секъде гости пеяет,
пак Стояновите не пеят;
Никако кеиф немает.
Тога се Стоян налютил,
та шчо ми Стоян велеше:
- Слушайте, мой приятели!
Зашчо ми кеиф немате?
Шчо ви сум лошо сторило?
Ушче бд мене барайте,
яз овде да ви дбнесам!
Стояновите гости велеет:
- Стояне, баш домакине!
Све добро ни си донесол;
ушч караджа ти го сакаме,
караджа, карагьозлия
со сребрените рогои;
тога ке кеиф сториме,
тога и ке си пеиме.
Юнак ми Стоян скокнало,
отишол, шчо ми претърчал,
пак назад в Шарска планина.
Колко ми Стоян отишол,
караджа ми се йзпраил,
караджа, карагьозлия
Стояну шчо му велеше,
сборвеше и си плачеше:
- Стояне, мили стопане!
Не слушай твой приятели,
не ти се твой приятели,
тук ти се твой баш душмани!
Стояне, мили стопане!
Дал не знайш и не паметвиш,
шчо добро сум ти сторило?
Яз газиф мътни порои,
сурия ти я дбвардиф;
яз вардеф крави ялои,
как сакаш да ме заколиш?
Не слушай чужджи умои!
Ако ме мене заколиш,
кукята ке си запустиш!
Юнак се Стоян раздума,
и пак се назад вратило
от тая Шарска планина.
Тогай си Стоян велеше:
- И ак се гости налютат,
лютеле се, не лготеле,
караджа не го закольвам.
Назад си дома отишол.
Стояну гости велеет:
- Стояне, баш домакине!
Хич нас не ни си любило,
кога караджа не носиш!
Стоян на гости велеше:
- Лютите, не се лютите,
караджа си го не колям;
той ми йе вол късметлия,
ак си заколям караджа,
кукява ке си запустам!
Яз кукя не си запуствам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.