50. ГЯЧЕ ТОДОР, СЕСТРА МУ ТОДОРА И ТРОИЦА ДЕЛИИ

Том 1: Песни

Гяче Тодоре, Тодоре!
Гяк ми Тодор църкви мете,
църквите мете и пое,
икони брише въздиша,
вангелие чете и плаче!
Согледа го майчица,
на гяк Тодора говори:
- Гяче Тодоре, Тодоре!
Какво се книга казуе?
Дали йе на глад година,
или йе върла мориа?
А Тодор си у говори:
- Мале ле, мила майчице!
Нито йе на глад година,
нито йе върла мориа;
лошо се книга казуе -
че ти загине син Тодор
за твоя щерка Тодора,
кога биде на Великден;
ама я, мале, не пущай
ни у църква, ни на хоро!
И макя го послуша;
кога било на Великден,
сите са ошли у църква
и у църква и на хоро;
Тодора макя не пуща
ни у църква ни на хоро.
Тодора влезна градина,
та со цветице сборева:
- Мило мое ситно цветье,
садено, а не носено!
Та се жално разплакала,
па се зачула стрина й,
та па Тодори говори:
- Щерко Тодоро, Тодоро!
Мори, я мучи, не плачи,
мори, не слушай макя ти!
Я влезни ладни земници,
та се убаво променьи,
що ти йе най-баш премена
и тури злато кръстато
и това сребро теготно,
колку що можеш да носиш,
та па си ойди на хоро.
И Тодора а слушала;
влезнала ладни земници,
та се убаво пременьи,
що й е най-баш премена,
натура злато кръстато
и това сребро теготно,
колко що може да носи.
Та па си ошла на хоро
и се на хоро хванала.
Ете ти една делия -
стапя, постапя делия,
мома Тодора настапи
на тая нога десница.
Она му нищо не рече,
от срам у земи пропадна.
Ете ти други делия -
стапя, постапя делия,
мома Тодора настапи
на тие поли симени.
Она му нищо не рече,
от срам у земи пропадна.
Ете ти треки делия -
стапя, постапя делия,
мома Тодора настапи
на таа ръка десница,
а Тодора му говори:
- Мирно си седи, гидийо,
на ръка ме не настапяй,
е не бае дека стои,
дека стои, дека гледа,
на менек с глава върти,
на тебека ножи тегли!
А делия ю говори:
- Тодоро, моме Тодоро!
Ако стои, нека стои,
ако гледа, нека гледа,
ако върти руса глава,
ако върти, нека върти -
и он глава и я глава;
ако тегли влашки ножи,
ако тегли, нека тегли -
и он ножи и я ножи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.