496. СТАНКА И ХАЙДУТИ

Том 1: Песни

Чи са се сбрали, набрали
дванайсе мина хайдути,
сос войводата, тринаесе.
На Равна, на Зелениче,
да йедът, йоще да пийът.
Печено агне ядеха,
ройно ми вино пиеха
и върла, бистра ракия.
Като идеха, пийеха,
войводата им думаше:
- Йежте, дружина и пийте,
и не са заборавайте.
сбирайте и прибирайте
на цървулите ременье,
и на пушките кременье,
дълга щим пътя да вървим,
в Твърдица щим да осъмнем,
в Филибе щим да замръкнем,
у Станкини щим да идем,
Станка ми, яловицата,
Станка ми, болярицата,
мъжът и Видул в Цариград,
сама си й Станка в къщата.
Там има тежко имане
четено, недочетено,
мерено, недомерено,
дано си Станка излъжим,
да вземем тежко имане -
Сбирали и прибирали
на цървулите ременье
и на пушките кременье,
в Твърдица са осъмнали,
в Филибе са замръкнали,
у Станкини са отишли,
на портата похлопали,
Никола, млада войвода,
той си на порта похлопа
и си Станка повика:
- Станке ле, чорбаджике ле!
Я си портите отвори,
чи ни сме ваши овчаре,
нас ни е Видо проводил,
Видо ми от Цариграда,
айлъци да ни заплатиш!
А Станка си му думаше,
думаше и говореше:
- Портите не си отварам,
портите през тъмни нощи;
мене ми Видул заръчал,
като в Цариград отиде,
със слънце порта да затварям,
и със слънце да я отварям!
Войводата и думаше;
думаше и говореше:
- Станке ле, чорбаджике ле!
Ако ни вяра не хващаш,
куките да си покажем,
куките, куваниците!
Като ги ней явиха,
Станка си вяра хванала
и си портите отвори.
Като си вътре влезоха,
то не е било куките,
куките, куваниците,
ами й било пушките,
пушките, гегалийските,
а чи си Станка хванаха,
войводата и думаше:
- Казвай, Станке ле, обаждай
Видулово тежко имане,
ако имане не кажеш,
на мъка ще те туриме!
Станка им одговараше:
- Дружина вярна, сговорна,
постойте и почакайте,
доде си свеща запаля!
Тогаз ги Станка поведе
през девет врати дървени,
десета врата, железна;
и там ги Станка уведи,
та че им отговараше:
- Дружина вярна, сговорна!
Това й тежко имане,
вземайте, колкото щете,
колкото можте да носте!
Хайдуте имане прибират,
Станка им со свещ светеше.
Тогаз си свещта угасне;
ни е сама свещта угаснала
но си я Станка духнала,
а чи им отговараше:
- Дружина вярна, сговорна!
Постойте и почакайте,
дордье си свещта запаля,
да се хората н'усетат!
Като си на вън излезе,
жилезна врата дръпнала,
дръпнала и затворила
и девет врата дървени,
и тях си Станка затвори.
Чи си на кьошка излезе,
та си високо извика:
- Сеймене, булюкбашии!
Като ув гората ходите,
хайдуци да си търсите,
неможте да ги хванете,
тичайте, прибирайте се,
женско юнаство да видите,
тринайсе души съм хванала,
хванала и затворила.
Войвода от вътре викаше;
викаше и се молеше:
- Станке ле, болярице ле,
Станке ле, сестра да ми си!
Саде портата отвори,
не ти щем, Станке, парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.