493. ГЕЛЬО КАПИДАН ОТ МОРИОВО И КРАЛЕВА КЕРКА; ПОСЛЕДНАТА ВЛЮБВА СЕ ВО НЕГО, НО ТОЙ Я ОТБЛЪСВА

Том 1: Песни

- Ой горо, горо, Стара планино!
Али си имаш църни айдути?
- Имам си имам, како си немам?
Ката година, булук айдути,
оваа година, девет булуци.
Десето ми йе Гельо капидан,
Гельо капидан од Мориово,
по себе носит много дружина,
много дружина, педесетмина,
педесетмина млади момчина;
никой во ними не йе оженет,
Гельо я гора сета наполна.
Сите юнаци, се изотбрани,
Гельо капидан, най-добор юнак;
како йе юнак, така пременат,
та шчо ми носит той широк фустан,
той широк фустан, триста клинои,
низан, поднизан жолти рубии;
и шчо ми носит Гельо капидан,
ти шчо ми носит, карпус фермеле,
от наредено, све поднизано,
све поднизано со махмудии;
и шчо ми носит цървен джамедан,
шчо йе подпизан све махмудии,
иатурил ми йе Гельо капидан,
натурил ми йе в тесни сокаци,
и шчо ми влегол во касабата,
аль сънце греит, аль месечина?
Сито на ного се зачудиа.
От къде да йе овай капидан?
Бладзе му нему старата майка,
шчо го гледала, шчо го доила!
Къде поминват, не се узнаат;
аль ветер го веит? На нодзе не газит!
Прошетал ми се Гельо капидан,
прошетал ми се горе и долу.
Догледа ми го кралева керка,
на диван седит, сеир ми чинит,
сама со себе тая ми зборвит:
- От къй ми ми дойде овай капидан?
Бладзе му нему старата майка,
син шчо родила, син шчо доила,
син шчо гледала, син шчо растила!
Късмет да бидит, я да го вземам!
Тога поелят кралеа керка:
- Камо сте, моите сите алайки?
та да слезите от висок диван,
да излезите на пътна врата,
на пътна врата, на широк сокак
сите да ми се ем наредите,
овай капидан да пречекате,
път да фатите, да н'го пушчате,
и яз ве молям, мойте алайки,
да г'опитате онай капидан,
и да го вие разопитате,
али йе женет, али неженет?
Како поеля кралеа керка,
сите от диван шчо ми слегоа,
се наредиа на широк сокак,
го пречекаа Гельо капидан,
път му фатиа, не го пушчает.
Туку се чудит Гельо капидан,
къде да юнак, той ми поминит?
Тогай му велят кралей алайки:
- Добре си дошол, незнан капидан!
И нешчо ке те разопитаме,
ке т' опитаме, прао да кажиш:
от къде идеш, юнак капидан?
Тога им Гельо отговорило:
- Слушайте, вийе, кралей алайки!
Шчо олку вийе мъка имате,
та опитвите от къде идам?
Тога му велят кралей алайки:
- Дур не ни кажиш, не те пушчаме.
Пак им говорит Гельо капидан:
- Лел му опитвите, прао ке кажам,
сега я идам од Мориово.
- И друго тебе ке те прашаме:
дали си женет, иль не си женет?
Тога им велит Гельо капидан:
- Шчо мъка олку вийе имате,
али сум женет, или неженет?
Пак му говорат кралей алайки:
- Дур не ни кажиш, не те пушчаме!
Виде, не виде Гельо капидан
тога им велит на алайките:
- Ни сум си женет, ни ке се женам,
им нийет имам я да се свъртам,
дур не си одам во Мориово,
от клетва с' имам от стара майка,
ма чужд виляет да се не женам!
Тога му велят кралей алайки:
Слушай ти, море Гело капидан!
късмет да бидит, ти да а вземеш,
ти да я вземеш кралеа керка!
- Слушайте вийе, кралей алайки!
Ако ме сакат, и я я сакам;
да ме мочекат, дур да си одам,
дур да си одам во Мориово,
изап да вземам од моя майка -
Тога ме велят кралей алайки:
- Хайде, су здраве, Гельо капидан:
мисли си, думай пак да си дойдеш,
да ти дадеме кралеа керка!
Гело си биде, а не си дойде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.