487. МАРКО И ВЕЛЬО ОТ КОСОВО

Том 1: Песни

Кондисал ми Марко от Прилепа,
ми кондисал под Прилепа града,
ми кондисал в широка чаера,
ми отегнал зелена чадара,
ми посбрал седумдесет кральой,
ядат, пият три години време,
шчо ми пият вино тригодишно.
Малко сончук Марко ми сонувал:
могла Прилеп ми го поклонила,
низ моглата ситна роса росит,
ииз моглата сиви голоб летат,
а по него - една еребица,
мегю ними - едно бело пиле,
а по ними - силни встър вейет.
Му се отговори Дете Дукадинче:
- Ай ти тебе, Марко от Прилепа!
Могла ти йе майкини ти жальби,
ситна роса - майкини ти сълдзи,
сиви голоб - Вельо от Косово,
бело пиле - твое можко дете
Шчо ти дойде курвино копиле,
ти я граби млада Марковица
и ти граби твое мъжко дете,
и ти граби сабя ременлия,
и ти граби чаша ведорница.
Се налюти Марко от Прилепа.
Шчо ми пойде долу в конюшница,
шчо ми зеде коня шаронога,
го престегна со девет колани,
го припушчи по поле широко,
ми отиде во Прилепа града,
ми отиде на Маркои порти.
Найде Марко порти затворени.
Еднущ чукат и два поти викат -
немат порти кой да му отворит.
Марко стегна неговата коня,
и префорли преку високи авлии.
Шчо ми влезе в широки дворови,
и си найде негова стара майка,
каде кукат како кукувица.
- Бо помогол, моя стара майко!
- Дай бог добро, мои мили синко!
Да коде си три години време?
Шчо ти дойде курвино копиле,
ти я граби малка Марковица
и ти граби твойе можко дете,
и ти граби сабя ременлиа,
и ти граби чаша ведорница.
Бог да биет Марко от Прилепа!
Се налюти, лошо се налюти.
Та облече руба калугерска,
ми се стори цорна калугера,
ми отиде на сватба за просач
и ми седна от свите най-доле.
Джумбуш правет со млада невеста,
вино пиет с чаша ведорница:
света софра ми се суредие -
немат юнак кой да я изпиет,
ми я изпи Марковото дете.
Изворлие сабя ременлия -
пемат юнак кой да и отворит;
света софра ред се уредила,
ред му падна на Марковото дете -
я изворлил сабя до надолу;
ред му дойде до цорна калугера -
ми изворли сабя ременлия.
Ми се пушчи Велю от Косово,
му порежа неговата руса брада.
Шчо се стори голема чудеса.
Марко зеде своя Марковица
и си зеде свое можко дете,
и си зеде сабя ременлия,
и си зеде чаша ведорница,
ми отиде во Прилепа града.
И пособра седумдесет кральои,
шчо ми зеде триста лакти платно,
шчо ми зеде смоли и катрани.
Ми я праша млада Марковица:
- Ай ти тебе, млада Марковице!
Али сакаш свекя да ми светиш,
али сакаш ракия да служиш?
Се излъга млада Марковица,
що му рече: - Свекя ке ти света.
Я извитка с триста лакти платно,
намазано с смоли и катрани,
и я запали сефте от нодзете,
и йе каза Марко от Прилепа:
- Гори, гори, млада Марковице!
Да изгориш как свекя лоена.
Шчо се стори голема чудеса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.