482. КУЗМАН КАПИДАН

Том 1: Песни

Собрале ми се, набрале
сиот меджелис орицки
и от селата стариците.
Голем ми мезлич сториа
да ми изберат капидан,
селата да 'и помирит,
Османа жив да го ватит.
Никой не ми се наема.
Излезе Кузман Капидан:
- Яз ке ви бида капидан
со педесетмина дружина.
Ако не вата Османа,
главата ке му донеса!
Тога Джелядим бег велеше:
- Кой тебе кефиль ке влезит?
Никой му кефиль не влагат.
От арем анка излезе,
тая ми кефиль станала.
Ми собра Кузман дружина,
отиде Горна Дебърца,
во пусто село Годивье.
Калешо ягне печеше,
люта ракия пийеше,
на висок хамбар седеше.
Големи абер му дойде:
- Ей гиди, Кузман Капидан!
Арам ти биле кокошки
и тийе бели погачи:
изгоре село Върбяни,
троица со пушка утепа,
шесмина апцои отнесе!
Да чуму ти йе живота?
Ми стана Кузман на нодзе,
не одат село Върбяни,
излезе прао в планина,
на Гюрчиново бачило.
- Гюрчине море, кехая,
главата ке ти пресеча,
да ми го кажиш Османа!
- Ей гиди, Кузман Капидан!
Слези си долу в рекана,
сега зеде два овна калеши
на тая вода студена.
Търгна ми Кузман Капидан,
ем ми го найде Османа,
кай печит овни калеши,
Кузман изфати метериз
тийе ми буки високи
и на дружина говорит:
- Дружина, верна дружина!
Дур не пукнит моя пушка,
вийе пушка да не хвърляте.
Осман-Мура ми спиеше,
Дервиш-Мучо го будеше:
- Стани, оре шокь, леб да ядиме.
Осман-Мура му говореше:
- Дружина, верна дружина!
По-бърго леб ядете,
ядете, и да бегаме:
лошо сум сбнчок сонувал.
Пушчил ми двайца сеймени
да леат вода студена.
И тамо си заиграа.
Тога ми Кузман Капидан,
ми търгна пушка от рамо,
еднийот в сърце го удри,
другийот в рамо го удри.
Тога ми викна Осман-Мура:
- Дей гиди, Адем Рогушка,
дей гиди, мили побратим!
Та шчо си вера немало,
сега вера вързафме,
а сега дженк да биеме?
Тога му Кузман велеше:
- Не ти сум Адем Рогушка,
не ти сум твойот побратим,
тук сум охрицкийот капидан!
Тога ми Осман викнъло:
- Даль ти си, гъзу немиян?
- Ако ми йет гъзот немиян,
пушката ми йе чистена!
Люто се Осман разлюти,
си кладе ножот в устата,
и кубурите в ръцете:
- Бини оре, бини дружина,
жив да го Кузмана ватиме.
(...)
Османа куршум не фашчат.
Найде се Траян Каракаш,
изваде сребрени петлица,
та ми наполна пушката,
удри Османа по чело.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.