481. МЕХМЕД ВОЙВОДА

Том 1: Песни

Мехмед си сака да иде,
майка го кара, не пушча:
- Не ходи, сине Мехмеде,
по тебе има потира,
потира, джаним, сугмене,
сугмене, булюкбашии!
Мехмед си майка не слуша.
взема си пушка на рамо,
чифте пищоли на пояс,
белата джока на еро,
ойде си Мехмед, пойде си
през Нетовишка поляна,
през тая гора зелена.
Срещна си млада чобана.
Мехмед си дума чобану:
- Чобане, мили овчару!
Вижда ли мойта дружина,
дружина верна, сговорна?
Чобан си вели Мехмеду:
- Мехмеде, делибашио!
Ето я твойта дружина,
при тая бука зелена:
шарено ягне ядеха,
цървено вино пийеха.
- Селям аликюм, дружина!
- Алекюм селям, Мехмеде.
- Станете, верна дружина!
Царско си азне ке мине,
хазнето да си узмиме!
Хванаа тесни клисури.
Царско си хазне минало.
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.