478. МОМЧЕ ТРОЕНЧЕ ГРАБВА СИ НЕВЕСТА СИБИНСКА ДЕВОЙКА, СЕСТРА НА СИБИНСКИЙ КРАЛ

Том 1: Песни

Телялин си вика из Будина града;
продава се малко конче Зеленика;
обручал се за триста алтъна,
триста алтъна, се маджар жълтици.
Пари има секи да го купи,
ала не може секи да го йезди.
Наело ми се момче троенче,
момче троенче, момче ми бошначе,
ала нема един прах у него.
Чи си конче купи, конче Зеленика,
чи го обседла и го обседна,
чи възседа конче Зеленика,
чи си мина през три кадълъка,
чи нагази през Чукур пляниня,
чи отиди на Сибинско поле.
Конче разиграва насам и нататак,
чи не може глава да му земе.
Согледа го сибинското крале,
чи са чудом чуди
дали е много хитро,
или е много глупаво.
И са чудом чуди как да го вкара,
как да го вкара, конче да му земе.
Чи намисли да гръмнът,
да гръмнът зурни и тъпане,
да излезе малко и големо;
дано изберът мома хубава,
мома хубава, на него прилика.
Че избрали мома най-хубава,
мома хубава, кралева сестрица.
Применили са я со злато и сребро,
применили са я, чи й домиле
на милата й майка,
чи извади един фес жълтици;
чи домиле я нейни мили братец,
чи извади други фес жълтици,
чи я пуснали на сибинска чушма:
водица лие, водица разлива
и си мие нейно бело лице.
Согледа я момче ми троянче,
чи отиде па сибинска чушма,
чи поиска водица да пийне.
Тя го викаше от конче да слезне,
от конче да слезне, водица да пийне.
- Да ми дадеш водица да пийна,
а не можа от конче да слезна,
нит от конче да слезна, нито да се кача,
чи ме е хванала черната чума!
Девойка й се домиляло,
чи било два пъти по-хубаво,
три пъти по-гиздаво,
чи му е дала водица да пийне.
Той не гляда водъта,
но я хвана за десната ръка,
та я метна кончу на съпъта.
Преминаха Сибинското поле.
Доде минът Сибинското поле,
обзаложиха катани от две, от три места;
додъе идат Сибинското поле,
той премина Чукур планина;
додье катани идат Чукур планина,
той премина през три кадълъка;
додье катани идат през три кадълъка,
той си ойди у своите равни двори;
додье мама порти да отвори,
той се прехвърли през високи двори.
- Излез, мамо, посрещни ме,
та да видиш, каква лова съм уловил!
Чи нощували и станали.
Ала момче ми троенче
много се укахарило.
Чи го попита сибинка девойка:
- Що си кахарлиа, момче троенче?
Дали са пишмани защо си ме зело?
Чи отговара момче ми троенче:
- Аз не са пишмана, че съм си зело,
чи съм си зело на мене прилика,
ала немам един прах у мене!
Тя извадила един фес жълтици,
чи си платили конче Зелениче
и се водът и до денеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.