470. ПАША САРАФИНА И МИТЪР ДОБЪР ЮНАК

Том 1: Песни

Изпровикнъл се паша Сарафина,
паша Сарафина от Сарафин града
и си изговарише на Йене базиряне:
- Ой ми ти тебе, Йено базиряно!
Айде да станем двама сватове!
Азе си имам до девет дъщерьи,
осъмтях съм ги оженил,
и едничка още ми е останала,
едничката, иай-малката,
най-малката, именем младо ханъмче.
Ни си рачи турчина да оди,
най си иска българин да оди,
а ти си имаш дор девет сина;
двама си сватове да станем!
Отговаря Йено базиряно:
- Ой ми ти тебе, паша Сарафина,
паша Сарафина от Сарафин града!
Аз да си ида, да си попитам,
да си попитам дор девет мой синка,
кой ще се отрече от българска вяра,
кой ще се откаже от българско име!
Щом като си отишел Йено базиряно,
че си запита тихом дор девет свои сина:
- Ой ви вазе, мой дор девет синка!
Нещо ще ви питам, право ми кажете!
Кой ще се отрече от българска вяра,
кой ще се откаже от българско име,
кой ще си оди пашовска дъщеря,
пашовска дъщеря, именем младо ханъмче?
Никой си нищо не отговори,
най се изпровикна Митър добър юнак,
че си от земйъта подскочи и ръцете плеена,
че си отговори на Йена базиряна:
- Аз ще си ода пашова дъщерйа,
пашова дъщерйа, именем младо ханъмче,
аз ще се откажа от българска вяра,
от българска вяра, от българско име!
Тогаз ми Йено базиряно
голяма, буйна сватба надигна,
от триста села калесана.
Че си пратили за у Сарафин града,
у Сарафин града, у паша Сарафина,
за именем младо ханъмче.
Щом като се сватбата наближи,
се наближи до Сарафина града,
паша Сарафина на кьошкове стояше,
на кьошкове стояше, мергеле пияше,
че си отговара на негови делии:
- Ой ви вазе, мои верни делии,
мой верни делии, царски измекяри!
Аз ще ви нещо попитам:
как се посреща българска сватба?
Никой си нищо не каза,
най ми излезе именем младо ханъмче,
чи си отговара на паша Сарафина:
- Ой ми ти тебе, баба Сарафина!
Аз да ти кажа как се посреща,
как се посреща българска сватба:
на секиму свата - по конче хранено,
по конче хранено и по тонче вино,
а на бульката и на зета - златна кочиа,
златна кочиа сос бели хатове.
Когито видя паша Сарафина,
чи сватбата пристигна до Сарафин града,
чи сватбата пристигна и в сарай влезна,
сос чест я посрещна:
на секиму свата даде по конче хранено,
по конче хранено и по тонче вино,
на бульката и на зета - златна кочиа,
златна кочиа сос бели хатове.
Именем младо ханъмче влезна
во златна кочиа сос Митър добър юнак
и си из сараите излезоха,
по широко поле настанъха
и си търгнъха за в Йенина града.
Паша Сарафина на кьошкьове стояше,
и си китапите четяше
и се чудом чудяше:
- Де се е чуло, видело,
со българин пашовска дъщерйа да оди!
Че си отговаряше на неговите,
негови до триста царски делии:
- Ой вие вазе, мой верни измекяри!
Атовете стегнете, сватбата пристигнете,
до триста ми свата изсечете,
млади българки поробете,
млади моми ми доведете,
за млади ханъми да станът,
а на зета главата му при мене донесете,
именем младо ханъмче
сос златна кочиа ми повърнете!
Скочиха ми до триста делии,
атове си престегнъха,
настаиъха поле широко,
сватбата си пристигнъха.
Отде ги загледа Йено базиряно,
чи си думаше на Митър добър юнак:
- Ой ми ти тебе, Митър добър юнак!
Вий като си играете во златна кочиа,
во златна кочиа со златна ябълка,
не гледате какъв е облак пристигнъл,
пристигнъл, сватбата обладава!
Митър добър юнак у златна кочиа
сос именем младо ханъмче стояше,
сос златна ябълка си играяше
и нищо си не думаше.
Щом кат видя, чи сватбата се обгради,
тога си Митър добър юнак,
тога си кочиа възпре
и си от кочиа подскочи
девет аршина нагоре, чи си отговори:
- Ой вие вази, до тристи делии,
до триста делии, царски измекяри!
Кой ви й вази проводил,
сватбата ми да обграждате?
А тие си отговориха:
- Нас ни прати паша Сарафина,
главата да ти вземеме,
на него бакшиш да занесеме,
триста си свата да исечеме,
млади бульки да заробиме,
момите да потурчиме,
за млади ханъмчета да станът,
именем младо ханъмче
сос златна кочиа да повърнеме!
Тогаз си Митър добър юнак
откопчава сабя дамаскина
и се изпровиква: - Чакайте аз да ви кажа
как се подиграва паша Сарафина,
как се подиграва сос юнак над юнака;
сос българин шега не бива!
От триста ми делии един само остана
и той за хабер да го прати.
Чи си отрязва именем младо ханъмче,
чи си отрязва на ханъмче главата,
чи я даде да йа занесе на паша Сарафина,
да види на Митър добър юнак главата,
как се с юнак подиграва.
Чи си му казва на тоз делиа:
- Ай да му обадиш на паша Сарафина,
ако си няма за зимос пастърма,
да си прати до триста ми кола,
да си лешове дигне, пастърма да си суши!
Паша Сарафина па кьошкьове стояше,
очакваше робите да докарат
и именем младо ханъмче с кочиа да върнът.
Като си отиде едина делиа,
чи му на паша отговаряше:
- Ой ми те тебе, паша Сарафина!
Мене ме прати Митър добър юнак,
да ти хабер донеса и ти обадя
да си пратиш до триста ми кола,
да си лешове дигнеш,
ако си немаш пастърма за зимос,
пастърма да си сушиш!
И главата на именем младо ханъмче
подаде на паша Сарафина.
Щом като си видя паша Сарафина
главата на именем младо ханъмче,
както си мергеле пияше,
душата му излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.