464. МАРКО КРАЛЕ СО ИЗМАМА
И СО ПОМОЩТА НА МАЛКА АНГЕЛИНКА УБИВА ЖЪЛТИЯ ГИНЕ

Том 1: Песни

Събрале се, набрале се
до седемдес и седем краля.
Секой се похвалил - кой со брат,
кой со брат, кой со сестра,
шчо се похвалил Жълти Гине:
- Яз съм - рекъл - утепал
до деведес и деветмина,
и искам йошче да утепам
тоа Кральот Марко!
Шчо го дочу краль Енкулче,
му падна много тежко;
стана да си шета из коньови,
да си шета из коньови табли.
Ка го виде негова бърза коня,
и му рече: - Е бре, Енкулче,
Енкулче, младо аджамийче!
Шчо си станал да шеташ,
да шеташ в коньеви табли?
Му рече краль Енкулче:
- Как да ти кажам!
Секой се похвали - кой со брат,
кой со брат, кой со сестра,
шчо се похвали Жълти Гине:
"Утепа деведес и деветмина,
йискам йошче да утепам
тоа Кральот Марко!"
Шчо му веле негова бърза коня:
- Изпиш си едно църно писмо,
вързи си бело чевре на главата,
престегни ми девет колана,
може яз да достигнъм:
ош да не се поредени
сите чаша ведреница.
Тогава краль Енкулче
си изпиша църно писмо,
си върза бело чевре на главата,
си престегна на негова коня,
си престегна до девет колане,
го вяхна и отиде до Крали Марко,
му кажа църното писмо.
Крали Марко, ка го виде,
си вяхна негова бърза коня.
Кога отидоа, седеммина бея,
бея поредени со чаша ведреница,
ошче седемдест не бея поредени.
Ка го виде, Крали Марко
му рече на Жълти Гине;
- Не йе фенер тука да си хвалиш!
Стани сега тука, Гине,
заре ке ти турам кръвта!
Жълти Гине му рече:
- Стой, да си наседлям конята!
Му рече Жълти Гино: - Ай сега да одим,
да одим на зелени чаире.
Му рече Крали Марко от конь:
- Ти за мене да се държиш!
Може яз да го отепъм
на Жълти Гино от конь со нозте,
може яз да го удавам со плюнките!
Са скачиа да се борат со юнаство.
Три дена и три нокя се бориа.
Що му рече Жълти Гине:
- Не й язък толко дена що се борифме?
Пак му рече Жълти Гино:
- Погледни нагоре да го вшш
слънцето дека отиде!
Крали Марко погледна на небото -
Жълти Гино му сече ременот,
му върза ръце паопаку,
го върза за неговата бърза коня
и го поводи като старо куче.
Кральот Марко му рече:
- Ти да ме носиш
откъде малка Ангелинка,
откъде нейната меана,
защо три години съм ял, пил
и не съм й платил;
ти да ме носиш на два друма,
на два друма, на три пъта,
там да ме заколиш -
тебе да те хвалят,
мене да ме худат!
Жълти Гине го носи
откъде малка Ангелинка,
откъде нейната меана.
Ка го виде малка Ангелинка,
му рече на Жълти Гино:
- Тегли, Гино, Жълти Гино!
Донси го тука на то старо куче,
зашчо три години ми ял, пил,
ял, пил и не ми е платил!
Го върдза Жълти Гино,
го върдза на коньот за дирекот.
Седна да го служи малка Ангелинка;
бърка вино и ракиа - го опи.
Тогава отиде малка Ангелинка,
го отвърдза на Крали Марко,
Крали Марко го върдза на Жълти Гино,
Ка се разбуди Жълти Гино,
се търгна и не може да се совърдзе.
Му рече Жълти Гино на Крали Марко:
- Ти да ме носиш па два друма,
на два друма, на три пъта,
там да ми сочиш моята глава,
да ме разтърбушиш,
да вииш колку сърца имам.
Тогава Крали Марко го носи
па два друма, па три пъта,
там му сече неговата глава
и го разтърбуши. Му виде
едно сърце разбудено,
девет сърца неразбудени!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.