463. КРАЛИ МАРКО ИСКА СО ИЗМАМА ДА УБИЕ ДЕТЕ ДИКАТЕНЧЕ

Том 1: Песни

Крали Марко ка си вечерал,
с една ясна звезда си прикажувал:
- Звездо, звездо вечернице!
Даль има по юнак от мене?
И звездата му сборувала:
- Има, Крали Марко, има,
има на дикатенска земя
Дете Дикатенче на седем години
и седем ката от теб йе по юнак!
Си прижалял Крали Марко,
си наседлил коньот и кинисал
да шета, да я найде дикатенска земя.
Ка йе найдел дикатенска земя,
тамо, близу имало едно село,
и отишел при селото,
и видел на един двор, шчо играет деца,
и го чекат на Дете Дикатенче,
за да ходат па скольото.
Крали Марко им е рекал:
- Даль го знайте на Дете Дикатенче,
даль го знайте къде си седе?
Тие му рекле: - Дете Дикатенче
си седе на горната страна, на левата.
Неговите порти са от алтън поляни,
неговите калдърми са от злато позлатени!
Крали Марко отишел на портата,
три пъти викнал, три пъти тропнал -
не оторили. Си прехвърлил преку дзидот,
видел: алайките му ручок му готват,
Дете Дикатенче разпашано спийе,
майка му при него седе и мухите му бране.
Крали Марко рекал: - Добър вечер,
добър вечер, Декатенчино майко!
Со него имам много мерак да шетам!
Майка му му рекла: - Къде е вреден,
къде е вреден Дете Дикатенче
конь да вяхя, остра сабя да държе?
Станало Дете Дикатенче
и рекло: - Мале, наседли ми коньот!
И яз имам мерак да шетам,
да шетам со стрико Крали Марко!
Майка му му наседлила коньот
и му дадела острата сабя.
Кинисале да шетат со Крали Марко.
Ка отишле достред пътот,
Крали Марко му е рекал:
- Даль ти се пие, Дете Дикатенче, вода?
Дете Дикатенче му рекло:
- Ми се пие, стрико Марко.
Крали Марко му е рекал:
- Я къд има вода, навед се да пийш!
Ка се паведел Дете Дикатенче,
махнал Крали Марко со сабята,
от Дете Дикатепче коньот удрил на колена,
Крали Марко не можел да го удре.
Ка станал Дете Дикатенче,
му рекал на Крали Марко:
- Така не се маха, стрико Марко!
Ка махнал Дете Дикатенче,
седем стъжена го закопал во земята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.