460. МАРИЯ СКУМРИЯ И ЦАР

Том 1: Песни

Полегнала белия ченица,
полегнала цару у сарая.
Не нае се никой да я жаня,
наела се Мария скомрия,
та я жане гола, гологлава,
та я жане боса, на стапала.
Согледа я цара от сарая,
на Мария тио отговаря:
- Жани, жани, Марийо скомрийо,
до четвърток спроти петок.
Па зажени сина у пелени,
па засака Мария скомрия,
па засака снаа да му баде.
Па Мария му отговаря:
- Твой син е маничек,
язе некю да го взема.
А цара й отговаря:
- Е Марийо, Марийо скомрийо!
Ако некеш моя сина да либиш,
ке залибиш моя остра сабя.
Кога било църкви на венчанье,
разплака се дете у пелени.
Мария го под прекровка теши:
- Мучи, мучи дете у пелени!
Проклет да е кой тебе зажени,
ощ по-проклет кой менека даде -
да та баням и да та повивам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.