450. МАРКО ПОГУБВА ФИЛИП МАДЖАРИНА И ОСВОБОЖДАВА 50 РОБИНКИ

Том 1: Песни

Седна Марко с макя да вечера
суа леба и вино цървено.
Он вечера, она не вечера.
Па се Марко лод мустак усмихна.
Согледа го неговата макя,
па Маркоти потио говори:
- Що се, Марко, под мустак усмихна?
Даль се смееш на суа вечера,
иль се смееш на вино цървено;
даль се смееш мене на староста,
иль се смееш любне на грозоча?
А Марко й потио говори:
- Таком бога, моя стара мале!
Не се смеем тебе на староста,
не се смеем любне на грозоча,
не се смеем на суа вечера,
ни се смеем на вино цървено,
нел се смеем Филип Маджарину,
де се хвалил код негово любне,
де се хвалил мене да погуби!
Дали, мале, тува да го чекам,
или, мале, на дом да му идем,
да му идем у маджарска земя?
А макя му потио говори:
- Болье, сину, на дом да му идеш,
негли, сину, тува да го чекаш:
я не мога кърви да ти гледам,
а то не ли жива да останем.
Рано рани Марко вреден юнак
и на макя потио говори:
- Стани, мале, рано отзарана,
стани, мале, низ меки душеки,
да ми простиш това благо млеко,
що сам цицал три години време,
що сам цицал това благо млеко!
Та станала рано отзарана,
та станала низ меки душеки,
та му прости това благо млеко:
- Просто да е, сину, благосовно,
що си цицал това благо млеко,
що си цицал три години време!
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде низ Будина града,
та си ойде по бела Дунафа.
Там затече педесе робинки,
де си беля това бело платно.
А Марко им потио говори:
- Таком бога, педесе робини!
Дека седи Филип Маджарина?
Робини му потио говора:
- Таком бога, непознат юначе!
Карай коня на десната страна,
Фйлипу са порти яко лични:
порти му са с чоа покриени,
двори му са с главье оперени,
окол двори - сребрени подпори!
А Марко им потио говори:
- Таком бога, педесе робини!
Да чио е това бело платно,
що буате на мраморен камик,
що буате со златни буальки?
Робинки му потио говора:
- Таком бога, непознан юначе!
Филипово е, пусто да остане!
Еве стана девет годин време,
ка белиме Филипово платно,
ни се бели, пусто да остане,
ни се бели, море, ни се дере!
Па Марко им потио говори:
- Юнак ли е Филип Маджарина?
- Да юнак, море, да не е ли,
да юнак е, бог да го убие!
Да видиш ли тоа мрамор камик?
Относи го Филип, доноси го!
Тогай рипна Марко вреден юнак,
кога грабна тоа мрамор камик,
па го хвърли у бела Дунафа.
На робинки потио говори:
- Таком бога, педесе робини!
Соберете това бело платно,
нахвърлете у бела Дунава,
идете си, коя отдека сте -
я че губим Филип Маджарина!
Па си ойде Марко добър юнак,
кара коня на десната страна,
та си ойде Филипу на двори.
Та повикна Марко добър юнак,
та повикна Филип Маджарину:
- Я излезпи, Филип Маджарина,
отвори ми твои бели порти!
Не излезна Филип Маджарина,
нел излезна Филипово любне.
Отдалек се любне засилило,
па Маркоти потио говори:
- Назад, назад, непознат юначе!
Че да дойде Филип Маджарина,
че да дойде от ладна меана,
че да дойде, па че те погуби!
Разлюти се Марко добър юнак,
ритна с чизма, та порти отвори.
Кога грабна таа остра сабля,
та погуби Филипово любне -
заби му се у скут посипаа,
очи му се далек отлетеа,
далек, далек, три конака место;
там погуби Филипово любне,
на место го, море, и остаи.
Па си ойде на ладна меана,
па си ойде Филипа да тражи.
И си найде Филипа юнака.
А Филип му потио говори:
- Ела, ела, Марко добър юнак!
Я те тражим по небо, по земя,
ти ми, юнак, сам на нодзе дойде!
Айде, Марко, да се обяждаме,
кой че юнак, море, да излезне,
да ти ли чеш, Марко, или язе!
Проговори Филип Маджарина:
- Я застани, Марко, на белега,
да хвърляме наши буйни копя!
Па застана Марко на белега,
па му хвърли Филип Маджарина,
та му хвърли това буйно копье -
това Марко, море, и не чуе.
Па застана Филип на белега,
па му хвърли Марко добър юнак,
та му хвърли това буйно копье -
на место го Марко и остаи.
Па си ойде Марко добър юнак,
па си найде педесе робинки,
на робинки потио говори:
- Таком бога, педесе робини!
Соберете тие бели платна,
нахвърлете у бели Дунава,
идете си, коя отдека сте -
я погубих Филипово любне,
и погубих Филипа юнака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.