449. МАРКО КРАЛЕ СЕ ОБЛОЖВА СО ЦЪРНИ АРАПИ

Том 1: Песни

Облага се Марко сос арапи
да си иде Марко на край земя,
да со слънце оттува да пойде
и со слънце тамока да биде.
Ако дойда църните арапи,
на Маркоте двори че поплена,
на Маркоте любне че залюба;
ако дойде Марко вреден юнак,
на арапи двори че заплени,
на арапи любне да залюби.
Рано рани Марко вреден юнак,
рано рани ранобуда коня,
назоба го зоба, зоб ченица,
напои го ройно вино вода,
оседла го Марко, възседна го,
па си легна един час да преспи.
Проговори Марково първно любне:
- Стани, стани, Марко вреден юнак,
ойдоа си църните арапи,
ойдоа си, Марко, на край земя,
тизе, Марко, още дома седиш?
Тогай рипна Марко вреден юнак,
па се метна на вранаго коня -
виум ветар по равни друмове:
дури нога у зенгиа тури,
Марко ойде, море, настред земя;
дури тури Марко и оная,
Марко ойде, море, на край земя.
Та си слезна от добраго коня,
па си легна един час да преспи
и Маркоте коня да почини.
Кога рипна Марко вреден юнак,
що да види Марко, що да чуе:
слънце си е на заода ошло,
Марко юнак още на край земя!
Он извади сабля на дзглабове,
ту на себе маа, ту на коня.
А конь си му потио говори:
- Бре стой, Марко, да мой чорбаджио!
Не вади си сабля на дзглабове,
ни на мене маай, ни на тебе,
ни на тебе, Марко, ни на мене!
Я ми стегни до девет коланье,
та се метни, Марко, на менека,
та ми пущи крила потайница,
да со слънце дома ке оиме!
Послуша го Марко вреден юнак,
та му пущи крила потайница;
и му стегна до девет коланье,
па се метна на вранаго коня -
виум ветар по равни друмове,
туку ида магли и праове,
а нищо се от юнак не види.
Надошли са църните арапи,
надошли са двори да му плена,
надошли са любне да му люба.
Проговори Марковото любне:
- Бре постойте ви, църни арапи,
бре постойте, море, почекайте,
баре нека ясно слънце зайде -
тогай Марко двори попленете
и менека любне залюбете!
Измами ги Марковото любне,
измами ги, проклети да ми са.
Постояа църните арапи,
постояа, море, почекаа
да достигне Марко вреден юнак.
Изкачи се Марковото любне,
изкачи се на високи чардак,
па разгледа нагоре, надоле,
та разгледа любне до край земя -
нищо и никаде любне не си виде;
туку иде, море, настред земя,
туку иде магли и праове,
а нищо се от юнак не види.
Само се е любне подумало:
- Да това е Марко вреден юнак,
да това е, но не че да достигне,
доде, море, ясно слънце зайде!
Туку това любне издумала,
доде любне от чардак да слезне
и Марко се у двор допрепуща.
Хванаа се бой да се бия,
хванаа се со църни арапи.
Проговори Марковото любне:
- Да стой, Марко, първни любовниче!
Ти си, Марко море, фногу вреден юнак,
за това си, Марко, фногу вреден!
Махнаа се църните арапи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.