433. МЛАДА НЕВЕСТА УБИВА МУСА КЕСЕДЖИЯ
И СОЖИВЯВА СВОЕГО УБИТАГО МЛАДОЖЕНЯ

Том 1: Песни

Гора яздат китени сватове,
гора яздат - гора се лелее,
вода газат - вода се цеклее.
Та минаа през девет гори зелени,
а десета - вода е студена.
Насреща им Муса кеседжия,
та заиска младоженска глава.
Си сватове по жолтица дават,
кум господин - со шака жолтици,
младоженя - сахат низ пазува,
а невеста - златни гривни от ръце.
Кеседжия жолтици не гледа,
он си сака младоженска глава.
Младоженя потихом говори:
- Молим ти се, мой кум господине!
Да си влезнем у сремска кочиа,
да се простим сос млада невеста!
Простил му е кумо, господино,
та си влезна у сремска кочиа,
та се прости сос млада невеста.
Тога прийде Муса кеседжия,
та си взема младоженска глава.
Си сватове по гори бегаа,
а невеста у гора остана.
Неа узе Муса кеседжия,
отведе я у негова дома.
Па на макя потио говори:
- Мале ле, стара майчице!
Я доведох премлада невеста.
Невеста порона девет реда сълзи.
Отговара Муса кеседжия:
- Я си седни, премлада невесто,
да ти кажем какво сам печалил,
разплети ми мои дребни петли.
А невеста итра и разумна,
с лева ръка петли разпетлюва,
с десна ръка влашки ножи вати,
убоде си клети кеседжия,
у боде го во клетото сърце.
Кеседжия викна, колку може:
- Ей невесто, млада аджамио!
Я ми бъркни у лева пазува,
та извади шише жива вода.
А невеста неке да го елуша,
не слуша го клети кеседжия;
та си взема шише жива вода,
па си влезна у клетио яхър,
па си взема коня шестокрила,
та си ойде у гора зелена,
та си найде тамка младоженя,
па си стави глава му до трупо,
соживи си млада младоженя.
Па стигнаа китени сватове,
ойдоа си дома, на дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.