430. ДОЙЧИН ЮНАК И КРАЛ КОСТАНДИНОВАТА ЩЕРКА ГЮРГЕНА ВО ЕДРЕНЕ

Том 1: Песни

Дойчине, вреден юначе!
Обиде Дойчин, обиде
без еден град сто града,
без едно село сто села;
нийде не може да найде
негова лика, прилика.
Али му люде казуват:
- Да идеш у град Едрене,
Едрене у краль Костадина.
Он си има щерка Гюргена,
она е тебе прилика.
И он си дома отиде,
па си на майка говори.
Па си влезна у ладии яхъре,
па си яхна врана коня.
Коню викна, конь му летна.
Минаха гори зелени,
наеха поле широко,
там затече малки моми,
дека моми платно белят,
а невести ризи перат.
И Дойчин им оттовара:
- Бог ви помага, девойки!
Дека седи краль Костадин?
А девойки му говорат:
- Таком бога, чужди юначе!
Видиш ли мости големи?
През мости порти железни.
И он бутна врана коня,
та си мина големи мости,
та нзчука на портите,
излек чука, тихо вика:
- Излезнете, Гюргенини,
Гюргенини до два брата.
Излезнали Гюргенини,
Гюргенини до два брата,
отвориа нови порти.
Еден му коня прихвана,
други го в трапези тури.
Мало пиха и ядоха,
отговори Дойчин юнак:
- Таком бога, Гюргенини,
Гюргенини до два брата!
Изведете невестата,
редом ръка да целива,
ред да дойде и до мене,
да не речете най-покое:
"Каков гидия доходи,
та проводиа не остави."
И невеста извадоа.
Редом ръка целивала,
ред дойде до Дойчина.
Он се качи врана коня;
с десна ръка пари вади,
с лева ръка мома дърпна.
Коню викна, конь му рипна,
та премина през дуваре.
По неа търчат Гюргенини,
Гюргенини до два брата:
- Постой, почекай Дойчине,
да дадеме тънки дари,
да дарува свекор и свекърва.
А Дойчин им отговара:
- Назад, назад, Гюргенини,
Гюргенини до два брата!
Мен е майка приготвило,
приготвило тънки дари,
да дарува свекор и свекърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.