43. РАДА У МАНАСТИР

Том 1: Песни

Радо ле, моме убава!
Пооди Радин бабайко
на Етрополе на пазар,
белиа да препродава,
бел памук да прекупуе
Ради за тънки дарове.
И Рада иска да иде,
Рада си баща не пуща:
- Седи ми, Радо, не иди,
много дружина че ида,
некой нещо че продума,
кавга че ми подигнати,
млад че некой погинати!
Рада си баща не послуша,
нел се качи у колата,
та си е ошла на пазар.
Кога било на друмове,
изпрегнали да почина;
Ради си баща говори:
- Щерко ле, Радо убава!
Я загърни бел ямурлук,
та се качи у колата!
А Рада го не слушала;
загърнала бел ямурлук,
не качи се у колата,
нел легнала под колата.
Кога било отзарана,
сите са си упрегнали,
упрегнали - откарали.
Рада си йе останала.
Кога се Рада собуди,
що да види, що да че?
Сама си йе останала -
няма кола, няма баща!...
Па е викнала, що си може:
- Олеле, мили божице!
Тате ле, мили татице!
Горо ле, разставяй ми се,
водо ле, доставяй ми се,
тате ле, оглашай ми се!
Ни се гора разставя,
ни се вода доставя,
ни се баща оглася.
У гори кажа манастир;
она ойде на манастир.
Излезнала калугерка,
Ради да си отвори:
- Калугерчице, майчице!
Има ли место за мене -
празна келиа да седим,
и шамия да носим?
Калуерка ю говори:
- Радо ле, моме убава!
И има, Радо, и има
празна келиа да седиш,
църна шамиа да носиш;
ама си много убава,
гячета че ни помамиш,
попове че ни разпопиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.