429. МИЛОША, ЗАТВОРЕН ЗА ГЛОБА, ИЗПУЩА ГО НЕВЕСТАТА МУ ЧУБРЕНА

Том 1: Песни

Милоше, море Милоше!
Милоша беда бедила:
педесе иляди да даде,
а петте нема да даде.
Та затвориа Милоша.
А негова стара майка
отходи, па и доходи,
та му премьена относи
и на Милоша говори:
- Сину Милоше, Милоше!
Да продадеме Чубрена,
да заложим мъжко дете,
тебека да отпущиме.
А Милош си й говори:
- Мале ле, стара майчице!
Девет сам годин легало,
още ке девет да лежим,
а не продавам Чубрена
и не продавам мъжко дете!
Макя му нищо не рече,
стана си, дома отиде;
па на снаха отговара:
- Снахо, Чубрено хубава!
Какво ли рече млад Милош -
тебека да продадеме,
мъжко дете да заложиме,
Милоша да отпущиме
из таа темна темница.
Снаха й нищо не рече,
туку си влезна зимници,
та отклопи евли ковчаг,
та извади Милошова,
Милошова баш премьена;
та облече Милошово,
Милошово мъжко рухо;
и запаса Милошова,
Милошова остра сабя;
и провърза бело гърло.
Па си влезна у ладни яхъри,
та изведе врана коня,
оседла я, оружи я,
девет годин неяздена,
десетата неседлана.
А свекърва й говори:
- Снао, Чубрена убава!
Како ти ке идеш мори?
Тизе си турски не знаеш,
тамо има клети турци,
турци селям ке ти предадат,
тизе селям не си знаеш,
не си знаеш д' им предадеш.
А она й нищо не рече,
та си яхна врана коня.
Мина си гори зелени,
нае си поле широко,
насреща й клети турци,
клети турци, вуруджии,
вуруджии, кеседжии.
А па она им говори:
- Вървете си, клети турци,
клети, върли вуруджии:
царев чауш гърло боли,
да не може турски селям,
турски селям да предаде!
Па си бутна врана коня,
отдалек иде и вика:
- Темничаре, катанчаре!
Отварайте темниците,
изпущаите темничаре
и Милоша изпущете -
от цара ви ферман носа!
Дочуха я темничаре,
изпущиха темничаре.
И Милоша изпущила,
ама го пред конь карала.
Отведе го у гора зелена.
Та на Милоша говори:
- Милоше, море Милоше!
Видиш ли дърво високо?
Тамо кю те обесим!
А он му се милно моли:
- Таком бога, царев чауш!
Немой ме тука обесити,
отведи ме дури дома,
у двор имам дърво високо,
тамо ме обеси!
Тамо имам стара майка
и имам си първо любе,
и имам си мъжко дете,
девет годин не сам ги видел!
Тога Чубрена отговара:
- Милоше, море Милоше!
Ако мене не познаваш,
не познаваш врана коня,
не познаваш твое рухо,
не познаваш твоя остра сабя,
девет годин неизмиена,
десетата неострена?
Па тога му Чубрена говори:
- Милоше, море Милоше!
Не ли сам ти първо либе?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.