428. МЛАДЕН ВОЙНИК И НЕГОВАТА НЕВЕСТА

Том 1: Песни

Младене, младо войниче!
Пооди Младен, пооди,
на царо войник да иде.
И си е мома утакмил.
И изпраща го невеста.
Росна си китка береше,
та а Младену даваше:
- На ти, Младене, китчица.
Посади я, Младене,
при царевата кочиа,
заран я, вечер поливай,
Доде е китка весела,
дотонова ке те чекам;
хване ли китка да вехне,
да вехне китка, да сахне,
тога ке да се утъкма!
Узе си Младен китчица,
па а посади, посади
при царевата кочиа,
дзаран а, вечер полива.
Доде е китка весела,
дотонова е бил весел;
хванала китка да вехне,
да вехне китка, да сахне -
и се е тога разтажил.
А цара си го попрашал:
- Младене, младо войниче!
Тизе ми беше най-весел;
сега се фногу уилил,
и войници ми уили!
А он на цара говори:
- Цару ле, цару честити!
Посадил съм си ябука;
Лани не ми е родила,
таа година родила:
друг ке да ми я собере!
Не досетил се е царо,
но се сетила царица,
та на цара си говори:
- Цару ле, цару честити!
Не досети ли се тизека?
Мома си се утъкмила;
досега го е чекала,
сега се е утъкмила!
А Младену си говори:
- Младене, младо войниче!
Я си влезни конярница,
та изведи врана коня,
напои го руйно вино,
назоби го зоб ченица,
тури нога у зенгиа;
дур да туриш и оная,
ти да одиш у вашенско,
у вашенско мило поле.
И Младен си го послуша,
та си влезна конярница,
та изваде врана коня,
назоби го зоб ченина,
напои го руйно вино,
тури нога у зенгиа;
дур да тури и оная
он, си ойде у нихното,
у пихното мило поле,
та си ойде па нивата.
Неговийо мили баща
у света неделя ореше.
Он на баща си говори:
- Дедо ле, мили дедице!
Защо си ореш у света неделя?
Таком бога, непознат делио!
И я имам сина като тебе;
он си ойде млад войник.
Он си е мома утъкмил;
досега го е чекала,
сега се е утъкмила.
Па си отиде, отиде
у нихните рамни двори.
Па си влезна у трапези,
па си влезна, па си седна.
Изведоа невестата.
Сите редом ръка цуна,
дойде ред, и нему цуна,
и му позна пръстеньо,
и пръстеньо, меньевньико;
па на сватове говори:
- Идете си, сватове,
Младен ми е сега дошел!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.