424. МОМЧИЛИЧИНА НЕВЕРНОСТ И НАКАЗАНИЕ

Том 1: Песни

Говеала Момчилова майкя,
говеала, та му не думала,
малу-ногу, три години време.
Ни се сеща Момчил да а праша,
ни си майкя на сина казуе.
Па нели е юнак, па се сети:
- Таком бога, моя стара мале!
Що говееш, та мене не кажеш?
Даль говееш на мое юнакство,
иль говееш на мъжко детенце,
иль говееш на първно ми любне?
Она рекла Момчилу юнаку:
- Фала тебе, Момчиле юначе!
Не говеем на твое юнакство,
не говеем на мъжко детенце
нел говеем на първно ти любне.
Що чем, сину, с уста да ти кажем,
а болье е с очи да си видиш!
Я заправи гозба на неволя,
да поканьи да сите юнаци,
сал не каньи Маркоте юнака,
та да видиш любне що че чини!
А Момчил си майчица послуша,
та заправи гозба на неволя,
та заплете негово детенце,
да поканьи да сите юнаци,
сал не каньи Маркоте юнака.
Често оди Момчилово любне,
често оди у честни трапези,
та приноси слани, благи манджи,
и приноси мезе у трапеза;
що е мезе: риба от Нигрица,
и ракиа от Демир Капия.
Па Момчил у потио говори:
- Фала тебе, Момчиле юначе!
Що ти чини Марко добър юнак,
що ти чини, та го не поканьи?
Проговори Момчил вреден юнак:
- Фала тебе, мое първно любне!
Да я съм го, мори, забоворил!
Я замеси пребела погача,
я че спраим таа добра коня,
че наточим той златна здравица,
па че идеш тизе да го каньиш!
И она се тога зарадува,
та завила ръце до раменя,
запретнала свилени скутове,
замесила той бела погача,
замесила и премьенила се.
Момчил справи таа добра коня
и наточи той златна здравица,
отпрати я Маркоте да каньи.
Та а нема три дни и три нощи:
изкачи а на чардак високи,
три пъти я на чардак залюби.
Па пойдоа Маркоте на двори.
Посресна го Момчил добър юнак:
- Добре дошел, Марко вреден юнак!
Па го тури у честни трапези,
па го тури на край, у децата.
Често оди Момчилово любне,
често оди по честни трапези,
па Момчилу потио говори:
- Що ти чини Марко вреден юнак,
та го тури на край, у децата?
Разлюти се Момчил добър юнак,
та си хвана това първно любне,
соблече го голо, на кошуля,
намаза го лоя и катрана,
та го поби у църната земя,
запали го от русата глава.
Момчил седи, та си вино пие,
любне свети у честни трапези!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.