423. МАРКО КРАЛЕ, ОТПУЩЕН ОТ ЕДРЕНСКАТА ТЕМНИЦА,
УБИВА МУСА КЕСЕДЖИЯ ПРИ КАЧАНСКИТЕ КЛИСУРИ

Том 1: Песни

Затворен е Марко добър юнак,
затворен е у Едрене града,
коня му е у Филибе града.
Затворен е дванайсе години,
затворен е, та е забоворен,
та си нема никой да го тражи;
макя има - нема що да чини!
Усили се Муса кеседжия,
усили се по Качан клисура,
та не дава цару азна д' иде.
Затражи го да честита цара,
та е пратил два бърза улака,
та ойдоа Маркоте на двори;
равни двори бел пелин обрасли,
среде дворье едно суо дърво,
на дървото три са кукувици:
една кука туку овде-онде,
друга кука вече ич не може,
трекята е вече осипнала.
Щото кука туку овде-онде,
това си е Марковата макя;
щото кука, вечем осипнала,
това си е Марковото любне;
щото кука вече ич не може,
това си е Марковата сестра.
Прашаа ги два бърза улака:
- Дека си е Марко вреден юнак,
дека си е? Него си цар тражи.
А они му потио говора:
- Затворен е у Едрене града,
затворен е, та е забоворен,
станало е дванайсе години.
Брата нема - брат да си го тражи;
сина нема - син да си го тражи;
макя има - нема що да чини!
Върнаа се, та цару казуя.
Цар си прати два бърза улака,
та пущиа Маркоте юнака,
пущиа го и отведоа го.
Цар Маркоти потио говори:
- Таком бога, Марко вреден юнак!
Я си влезни у нови аъри,
тамо има девет добри конье:
кой ти болье, тогова избери.
Че да идеш по Качан клисура,
да си гониш Муса кеседжия:
еве стана девет годин време,
ка си оди по Качан клисури,
та не дава азна да ми дойде.
Я Марко му потио говори:
- Таком бога, да честита цара!
Я не можем твоя коня да карам,
че си тражим Шарца добра коня;
да ми пущиш четири теляли,
да си лича на четири страни!
Цар си пущи четири теляли,
та лична от четири страни:
- Чуйте, старо, разбирайте, младо!
Че си свири Марко добър юнак,
че си тражи Шарца добра коня;
немой некой да си се устраши!
Па си качи Марко добър юнак,
па се качи на висока дела,
еднъж викна и два пъти свирна.
Па го дочу Шарца добра коня,
па го дочу низ Филибе града,
па го дочу, па си е фиснала;
девет са се жени породили,
девет са се кобили изтурили.
Конь профисна, Маркоти казуе:
- Да еве ме, у Филибе града
како съм си младо сакаджиа,
та си носим студена водица;
вече ми се кости разглобиа,
разглобиа от тиа гюгюме!
Проговори Марко добър юнак:
- Разиграй се, гюгюме изхвърли,
да си дойди цару на дворове!
Послуша го Шарца добра коня,
разигра се, гюгюме разхвърли,
та си ойде цару на дворове.
Ем го справя Марко добър юнак,
ем го справя, ем го прегледуе:
ремици му раменя пояле,
защо било младо сакаджиа.
Па ойдоа по Качан клисури,
та чекаа Муса кеседжия,
чекаа го и дошел си е.
Та Маркоте потио говори:
- Наназаде, прилепско копиле!
Я назаде, младо че загинеш!
Забиа се с Маркоте юнака,
та се биа три дни и три нощи.
От Маркоте църни кърви теча,
я от Муса силен огън блея.
Устраши се Марко добър юнак,
та па си му потио говори:
- Фала тебе, църна арапине!
Застани ми малко на белега,
да засвирим с писана кавала,
па че младо язе да загинем.
Послуша го Муса кеседжия,
застана му малко на белега,
та си свири Марко добър юнак,
та си свири, та си вила тражи:
- Фала пило, фала носестримко!
Погуби ме Муса кеседжия!
Вила му се от гора отдзива:
- Фала Марко, фала вреден юнак!
Та он с' има до три клети сърца:
едно пие твое клето сърце,
друго пие твое бело лице,
трекьо пие твои църни очи!
Я извади твое влашко ноже,
убоди си арапин у сърце!
Послуша а Марко вреден юнак,
послуша си вила посестрима,
та извади това влашко ноже,
та убоде Муса кеседжия,
убоде го, та си го погуби.
Па си ойде цару на дворове.
Цар Маркоти потио говори:
- Кажи сега, що бакшиш да ти дам,
защо погуби Муса кеседжия?
Я Марко му потио говори:
- Таком бога, да честита цара!
Ти ме пущи низ тевни зандани,
некюм нищо бакшиш да ти вземем:
да ми дадеш три дни да царувам,
да напуним той тевна зандана,
да напуним той тежки каменье.
Царувал е Марко три дни и три нощи,
царувал е, каменье е носил,
та напуни той тевна зандана,
напуни я одва половина,
та па му се царсто застанало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.