421. МОМЧИЛ ЮНАК И ШИШМАН ПАША
ИЛИ МОМЧИЛИЧИНО КОВАРСТВО И НАКАЗАНИЕ

Том 1: Песни

Е, Момчиле, Момчиле юначе!
Книга пише паша влааина,
та а прати младе Момчилице,
да отрови Момчила юнака,
да залюби паша влааина.
Книга пише млада Момчилица,
та а праща пашу влааину:
- Я не можем Момчил да отровим.
Момчил има сестра Евросиа,
сестра готви ручок и вечери,
сестра готви, макя обиоди,
сестра служи, а макя му свети,
а я стоим, та отстрана гледам.
Я не смеем ни близу да прийдем,
а то нели Момчила да тровим!
Ти собери три иляди войска;
кога баде на день, на Гюргевден,
изведи ги под маглена гора!
Момчил ч' иде на гора, по лова,
да си лови шатки златокрилки;
там го чекай, оттам че си дойде.
Послуша а паша влааина,
па си собра три иляди войска,
изведе ги на маглена гора!
Кога баде на день, на Гюргевден,
рано рани млада Момчилица,
та запали свекя и борина,
та си влезна у нови аъри,
та си справя Момчилова коня:
стегнала му дванаесе коланье,
очи му е с катран замазала,
крила му е с огън подпърлила,
сабля му е през камен търгнала.
Па си ойде, на Момчила вика:
- Я си стани, Момчиле юначе!
Дружина ти по гора ойдоа,
че налова шатки златокрилки,
а ти, юнак, още дома седиш!
Собуди се Момчил добър юнак,
па на любне потио говори:
- Бог те убил, мое първно любне!
Да оти ме от сонок одвои:
я съм ошел по гори, на лова,
насреща ми до три люти змии;
две утепа, една ме изеде!
Па си стана Момчил, та си ойде,
па поведе осъм мили шури
и поведе дванаесе братанци.
Кога беше под маглена гора,
там си найде той бели чадърье;
под ни седа три иляди войска
и при ни е паша Шишманина.
Проговори Момчил вреден юнак:
- Бог помагал, пашу Шишманине!
Не чудим се де си войска собрал,
нел се чудим ка я земя държи!
Проговори паша Шишманина:
- Дай бог добро, незнайно юначе!
Я съм собрал войска на неволя;
снощи ми е книга допаднала,
прати ми я млада Момчилица,
та си чекам Момчила юнака -
де го найдем, тамо да го губим!
Засрами се Момчил, уплаши се -
коня кара - коня му не оди,
сабля тегли - сабля му не реже!
Проговори Момчил добър юнак:
- Режи, сабльо, режи, делиманко!
Играй, коню, играй, пеливану!
Ти играеш, коню, без неволя,
сега нечеш, коню, на неволя,
ем си видиш младо де че гине!
Проговори коня пеливана:
- Таком бога, Момчиле юначе!
Клето да е твое първно любне:
стегнало ми дванаесе коланье,
очи ми е с катран замазало,
крила ми е с огън подпърлило,
сабля ти е през камен търгнала,
та заспало мое клето сърце!
Я извади той златни маймузи,
удари ме тънки половини,
ега би се сърце разбунило,
ега би те, юнак, куртулисал!
Послушал го Момчил добър юнак,
та извади той златни маймузи,
удари го тънки половини.
Разбуди се коньеко клето сърце,
разигра се коня пеливана,
ем играе, ем низ гора бега.
Право иде дома, на дворове
и води си осъм мили шури,
и води си дванаесе братанци.
Ама му са порти затворени:
затвори ги това първно любне;
и плете му сестра Евросиа -
лесица ю за дирек заплете,
та не може порти да отвори.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Мила сестро, мила Евросио!
Я отвори той порти железни,
сега, сестро, брате че погине;
те, го гони паша Шишманина!
Ка изрече, двори забиколи,
погинаа осъм мили шури.
Проговори сестра Евросиа:
- Мило брате, Момчиле юначе!
Клето да е твое първно любне:
оплела е мои руси коси,
и леса е за дирек заплела!
Провикна се Момчил добър юнак:
- Мила сестро, мила Евросио!
Ти не жали твои руси коси,
нело жали твое мило брате!
Ка изрече, двори забиколи,
погинаа дванаесе братанци.
Сестра търгна нойна руса глава,
руси коси из глава изкърти,
диреци се низ темель нишнаа,
па прехвърли платно бубачерно,
прехвърли го през дувар високи;
три пъти го сестра прехвърлила,
три пъти го любне пресичала.
Примоли се Момчил добър юнак:
- Фала, пашу, фала, Шишманине!
Не губи ме, младо да не гиним,
нито зимай любне измамниче:
и тебе че, пашу, да измами,
да измами, младо че погинеш;
нело земи сестра Евросиа:
да оная толко верна била!
И застана паша Шишманина.
И сестра е платно прехвърлила,
та е минал Момчил вреден юнак,
та отвори негови дворове,
та воведе три иляди войска,
и воведе паша Шишманина.
Натура ги у честни трапези.
Започея вино да си пия.
Проговори Момчил добър юнак:
- Таком бога, паша Шишманине!
Ти да вземеш сестра Евросиа,
да стечете това мъжко дете,
ега би се юнак метнало като мене!
Сестра служи по честни трапези.
Ка издума Момчил добър юнак,
она не хте дума да му гази,
туку собу таа десна чижма,
десна чижма сестра Евросиа,
та а даде пашу Шишманину;
ако може чижма да обуе,
че да люби сестра Евросиа.
Он си пущи да десната нога,
па не може чижма да напуни;
кога спущи и левата нога,
тога се е чизма напунила,
са трапеза ничкум ми никнала.
Та извади сестра Евросиа,
та извади онай влашки ножи,
та погуби три иляди войска
и погуби паша Шишманина.
Тога станал Момчил добър юнак,
та си вана свое първно любне,
соблече го голо, на кошуля,
намаза го лоя и катрана,
па го поби у църната земя.
Запали го от русата глава,
да му свети у честна трапеза!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.