420. ЯНКУЛ ЮНАК И НИГРИЦА ВОЙВОДА

Том 1: Песни

О, Янкуле, Янкуле юначе!
Янкул седи на ладна меана,
та си пие вино со дружина.
Па не може чаша да изпива:
върла го е дремка одремала.
Он си дойде дома, на дворове,
па на любне потио говори:
- Таком бога, мое първно любне!
Постели ми свилена постеля,
че си легнем мало да си преспим,
ти да седиш, любне, да ме чуваш!
Върла ме е дремка одремала.
Даль е на зло, или е на добро:
дружина ми чаша изпивая,
я не можем чаша да изпием?
А любне му потио говори:
- Да зло ли е, или е на добро?
Послала му свилена постеля,
та е легнал Янкул, та е заспал.
Любне седи, та калавур чува.
Ете иде Нигрица войвода,
та си иде Янкулу на двори,
ама иде с пет иляди войска,
та си иде двори да му плене.
Любна вика Янкула юнака:
- Стани, стани, Янкуле юначе,
да си среснеш Нигрица войвода:
те, ти иде право на дворове,
ама води й пет иляди войска!
Той час скокна Янкул добър юнак,
та си слезна от чардак високи,
та си сресна Нигрица войвода:
- Добре дошел, Нигрица войводо!
От конь слезни, на чардак д'идеме,
да пиеме наше ройно вино!
Нигрица му потио говори:
- Фала тебе, Янкуле юначе!
Не съм дошел от конь да си слезим,
не съм дошел вино да ти пием,
нел съм дошел двори да ти пленим!
Повърна се Янкул добър юнак,
та на любне потио говори:
- Таком бога, млада Янкулице!
Айде ч' идеш с Нигрица войвода!
Разплака се млада Янкулица,
па Янкулу потио говори:
- Е Янкуле, Янкуле юначе!
Бери войска, та бой да се биеш:
я не можем с Нигрица да идем!
А Янкула потио говори:
- Кога, мори, войска че си берем,
да кога чем бойове да бием?
Та язе че младо да загинем!
И она се жално заплакала,
та си ойде с Нигрица войвода.
Нигрица му се дворове плени,
сал остави Янкула юнака.
Па се чуде Янкул добър юнак,
па се чуде каде да се дене.
Па си ойде у гора зелена,
та си найде стара кобилица,
та па си у потио говори:
- Научи ме сега каде д' идем:
Нигрица ми дворове поплени,
първно любне за любне отведе,
мъжко дете за маленко робче,
стара макя за стара робиня,
мила сестра слуга да му биде;
откара ми два дора раньени,
отнесе ми два сокла шарени!
Проговори стара кобилица:
- Е Янкуле, Янкуле юначе!
Мене не е жалба за тебека,
ама ми е за първно ти любне,
оти беше итро и разумно.
Еве стана девет годин време
како си ме низ аър изкарал,
та си одим по Стара планина,
вече ми са кости измръзнали.
Оно беше итро и разумно:
кога ойдеш на гора, по лова,
она ме е у айър увела,
тога ми са мене кости сгреа;
назоби ме зоба, зоб ченица,
напои ме ройно вино вода;
ка че дойдеш низ гора, от лова,
и она ме низ айър изкара.
Та не ми е жалба за тебека,
ама ми е за първно ти любне.
Я ме води дома, на дворове,
назоби ме зоба, зоб ченица,
напои ме ройно вино вода
и ми тури той седло сребрено,
и ми тури той узди, колани,
та ч' идеме Нигрици на двори:
я че войска с нодзе да подгазим,
ти че губиш Нигрица войвода,
да отмеме твое първно любне!
Послуша а стара кобилица,
послуша а Янкул добър юнак.
Та отведе стара кобилица,
отведе я дома, на дворове;
назоби я зоба, зоб ченица,
напои я роино вино вода,
та ю тури той седло сребрено
и тури го той узди, колани,
та пойдоа Нигрици на дворье.
Разигра се стара кобилица,
се е войска с нодзе подгазила,
Янкул губи Нигрица войвода.
Та отеа нийно първно любне,
изроби си негово детенце.
Пойдоа си дома, на дворове.
Проговори стара кобилица:
- Таком бога, Янкуле юначе!
Я си сивни той добро оружье,
я го сивни от мои раменя:
че си идем по Стара планина!
Янкул си у потио говори:
- Леле майко, стара кобилице!
Че изкарам два дора из аър,
та че ида по гора зелена,
ти че седиш у нови аъри:
ти не можеш никаде да идеш,
ти си върна мое първно любне
и върна си моя тежка къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.